Не поглеждай назад [bg]

Халвур кимна и се поотпусна. Само след миг обаче отново се стегна. Навярно тази слаба проява на симпатия от страна на прошарения старши инспектор не беше нищо повече от тактика. Сигурно е посещавал курсове, изучавал е тънкостите на разпита и психологията. Знае как да намери пукнатина и да удари точно там. Вратата зад полицая се хлопна и Халвур се възползва от удалата се възможност, за да се поразтъпче из помещението. Отиде до прозореца и надникна навън, но видя само сивата бетонна стена на Областния съд, както и няколко паркирани служебни автомобила. Върху бюрото стоеше персонален компютър, марка „Компак“. Сигурно са разбрали за детството му от базата данни именно в този компютър. Вероятно имат пароли за папката на Ани. Сведенията са деликатно нещо. Халвур се запита какви ли шифри използват и кой ги измисля.

Сейер се върна и кимна към екрана.

— Само някаква играчка. Не й обръщам внимание.

— Защо?

— Като че ли не е на моя страна.

— Не, разбира се. Компютърът не застава на ничия страна, затова на него може да се разчита.

— Ти имаш такъв, нали?

— Не, моят е „Мак“. Играя игри на него. С Ани много често играехме заедно.

Неочаквано Халвур стана по-приказлив и по устните му се появи половинчатата му усмивка.

— Тя обичаше най-много да слиза от планината. В играта имаш право да избираш снега — дали да е ситен, или едър, сух или мокър, температурата, дължината и тежестта на ските, зимните условия, какво ли не. Ани винаги побеждаваше. Винаги се спираше на най-трудния маршрут за спускане: или Deadquins Peak, или Stonies9. Спускаше се посред нощ в бушуваща буря, по мокър сняг с най-дългите ски и пак нямах шанс да я бия.

Сейер го погледна с недоумение и поклати глава. Наля кока-кола в две пластмасови чаши и седна.

— Познаваш ли Кнют Йенсвол?

— Треньора? Знам го. Ходил съм на мачове заедно с Ани.

— Харесваш ли го?

Халвур вдигна рамене.

— Не е голям симпатяга, а?

— Доста се позаглеждаше по момичетата.

— И по Ани ли?

— Шегувате ли се!

— Никак. Само те питам.

— Кажи-речи никога. Тя не позволяваше такива неща.

— Значи се е държала строго?

— Да.

— Не разбирам, Халвур.

Сейер избута пластмасовата чашка настрани и се наведе над масата.

— Всички се изказват толкова ласкаво за Ани, разказват ми колко силна, самостоятелна и атлетична била, как не се интересувала от външния си вид, описвате ми я почти като недостъпна. „Тя не позволяваше такива неща“. И въпреки това е отишла в горичката заедно с някого, чак до брега на езерото. Вероятно напълно доброволно. А после — понижи глас той — е позволила да я убият.

Халвур му отправи ужасѐн поглед, сякаш едва сега осъзна колко потресаваща е цялата тази история.

— Все някой е имал власт над нея.

— Кой например?

— Не знам. Не питайте мен.