Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— А кой е бил той? — попита Лай.

— Човекът, на когото Моцарт е писал писмото — отвърна Арно. — Член на същата виенска ложа, наречена „Благотворителност“. С това писмо Моцарт е искал да го предупреди за надвисналата опасност. Писмото е с дата 16 ноември 1791-ва, и вероятно е последното, написано от него. Разбира се, някои тъй наречени „експерти“ смятат, че последното му писмо е било онова до съпругата му, с дата 14 октомври, докато е бил на бани в Баден. Какви идиоти! Във всеки случай писмото така и не стига до получателя си, било е вече късно.

— А какво се е случило с Лутце?

— Открили са го мъртъв на двайсети ноември 1791 година. Само две седмици преди смъртта на Моцарт. Бил е завързан за стълб и изтезаван. Изкормен, с изтръгнат език. От тайната полиция обвинили за престъплението друг масон.

Бен се изправи и бръкна в джоба си.

— Професоре, искам да ви покажа нещо. — Извади пластмасовата кутийка с диска, заобиколи бюрото и посегна към компютъра. — Може ли?

— Какво е това? — попита Арно, докато машината зареждаше с тихо бръмчене.

— Нещо, което Оливър е видял вечерта, преди да умре — отвърна Бен. — Гледайте.

Арно озадачено примигна срещу екрана. Лай остана на стола си. Не изгаряше от желание да изгледа повторно клипа.

На екрана се появи образ. Докато клипът течеше, Бен наблюдаваше лицето на професора. Изведоха жертвата и зловещото зрелище започна.

Очите на стареца се разшириха от ужас, лицето му стана пепеляво. Той посочи с трепереща ръка екрана.

Бен се пресегна и постави компютъра на пауза точно в мига преди отрязването на езика. Картината застина; чертите на мъжа бяха изкривени от ужас. Острието на ножа отразяваше светлината на свещите.

Арно сякаш се смали на стола си.

— Господи! — промълви той, като попи с кърпичка струйка пот от челото си. — Значи вярно било.

— Кое, професоре? — попита Лай.

Арно отвори уста да отговори, но в този момент стъклото на прозореца зад гърба му се пръсна с трясък; кръв обля екрана на компютъра.