Конспирацията „Моцарт“ [bg]

30

Италия, някъде в дълбоката провинция

Изчакаха, докато огнените езици обхванаха кабината на камиона, боята по вратите се надигна на мехури и над дърветата се изви черен стълб дим. После се обърнаха и с бързи крачки се отдалечиха от горската полянка.

Наоколо бе паднал мрак, въздухът беше студен и влажен. Превързаната ръка на Бен го болеше силно, но куршумът само бе одраскал леко мускула. Извадил бе късмет.

Известно време вървяха мълчаливо по пустия междуселски път. Долу в ниското светеше някаква сграда. След известно време стигнаха до порта край пътя; на дървен кол отстрани беше закована табелка: „Център за планинска езда Роси“.

Джино Роси и съпругата му имаха пет празни бунгала, които през лятото даваха под наем на туристи, яздещи из околността. Сезонът за конни излети в планината обаче отдавна беше отминал, така че семейство Роси се изненадаха приятно на възможността да предоставят едно от бунгалата си на Бен срещу пари в брой. Розалба Роси забърка за вечеря огромна тенджера талятеле с доматен сос и цялата къща се изпълни с аромат на босилек и прясно счукан чесън. В това време съпругът й почисти от прах бунгалото и запали котлето за локалното парно.

След вечеря Бен купи от Джино две бутилки вино „Санджовезе“, двамата с Лай пожелаха на домакините „лека нощ“ и се оттеглиха. Бунгалото им беше обзаведено простичко, но уютно и, най-важното, вътре беше топло. Двата единични железни кревата бяха застлани с цветни юргани. На стената имаше разпятие.

Бен забеляза, че по време на вечерята Лай едва докосна храната си. Сега тя се строполи тежко на единия креват; беше бледа и немощна. Бен приседна до нея и й наля чаша вино. Двамата поседяха известно време мълчаливо, докато виното ги отпусна.

— Не мога повече да понасям всичко това — каза тя. Гласът й звучеше напрегнато.

Бен обгърна раменете й с ръка и нежно я притегли към себе си. Тя облегна глава на рамото му и се притисна към него. Близостта й го изпълваше с особено чувство. Той усещаше топлината на тялото й, бедрото й до своето, ударите на сърцето й. Изведнъж си даде сметка, че ръката му несъзнателно е започнала да гали косата й и коприненият й допир му е приятен, и че оттам дланта му неусетно, сякаш без негово участие, се премести върху извивката на шията й и по-надолу, към рамото.

После се опомни и се дръпна настрани. Пресегна се, взе бутилката и си наля още вино.

— Всичко ще се оправи — каза той.

— Откъде са знаели къде сме? — попита тя.

Бен не отговори. Тя сякаш прочете мислите му.