![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
— С тиган — подсказа Глас.
Ева вдигна листа и се загледа в мъжа на снимката. Видът му явно й хареса — висок и снажен, в добра физическа форма. Глас я наблюдаваше внимателно.
— Аз също бих желал да знам кой е новият партньор на Лай Луелин — каза Крол, като изгледа косо Ева. Погледът й се бе задържал твърде дълго върху снимката.
Той се пресегна, сграбчи листа и го изтръгна от ръката й.
— Мисля, че знам кой е, сър — обади се Глас.
— Професионален бодигард? — попита Крол.
— Допускам, че може да се окаже и нещо повече — каза Глас. — Ще трябва да се посъветвам с моите хора, може да отнеме няколко дни. Но съм почти сигурен, че е той.
Крол го освободи с жест и се надвеси над пържените яйца. Бяха изстинали. Той гнусливо отмести чинията.
Ева се връщаше към стаята си след закуска, когато срещна Глас в коридора. Беше застанал пред стаята й, облегнат небрежно на стената, положил едрата си длан върху касата на вратата.
Тя се спря и го изгледа.
— Няма ли да ме пуснеш да вляза?
Той се усмихна, като я измери лъстиво от глава до пети. Тя се опита да се провре покрай него. Силната му ръка я сграбчи над лакътя и я извърна назад.
— Махни си лапите от мен! — каза заканително тя.
Глас я придърпа към себе си и грубо опипа гърдите й през блузата.
— Не са лоши.
Тя изтръгна ръката си и го зашлеви през лицето. Дланта я заболя от удара в твърдата му челюст.
Глас само се усмихна.
— Държа те под око — каза той. — Знам много добре какво искаш.
— А, така ли?
— Курвата си остава курва, каквото и да стане. Искаш ли да се изчукаш с един истински мъж за разнообразие?
— Защо, познаваш ли такъв?
— Ами ето ме…
— Да бе, мечтай си! — сряза го тя.
Усмивката на Глас премина в заканителна гримаса.
— Някой ден и това ще стане, кучко! Някой близък ден!…
27
Италия
По-късно същия ден
Професор Арно ги покани в обширния, облян в слънчева светлина работен кабинет и ги почерпи по чашка грапа. Говореше английски свободно, макар и с тежък акцент. Подпираше се на бастун, а овехтялото му сако от туид беше с два номера по-голямо. Движенията му бяха бавни, немощните му старчески ръце трепереха силно, докато наливаше питието от кристална гарафа. Свали сакото си и го постави на виенска закачалка. Посочи им отрупаното с всевъзможни джунджурии бюро между двата сводести прозореца, през които се виждаше красивата градина на вилата.
Въздухът в кабинета беше изпълнен със сладникава миризма на ванилия от три ароматизирани свещи, поставени в старинен сребърен свещник. Възрастният професор заобиколи с несигурна стъпка бюрото и бавно отпусна мършавото си тяло в кожения стол с гръб към прозорците.
Бен и Лай седнаха един до друг срещу него. Бен гаврътна на един дъх огнената течност и сложи празната чашка на бюрото пред себе си. Лай отпи една плаха глътка и замислено свали чашката от устата си, сякаш се подготвяше за онова, което искаше да каже.
Професорът се облегна назад; на слънчевата светлина непокорните кичури на рядката бяла коса сияеха като ореол около главата му. Той се загледа втренчено в Лай; в окото му потрепваше закачливо пламъче.
— Гледах ви в „Лучия ди Ламермур“ в театър „Рока Бранкалеоне“ — каза накрая той. — Бяхте великолепна, най-добрата Лучия след Мария Калас.
Лай се усмихна поласкана.
— Благодаря ви, професоре. Това е голям комплимент, но съм сигурна, че не го заслужавам. — Тя се поспря нерешително, после продължи: — За съжаление обаче не сме дошли, за да разговаряме за опера.
— Не съм си и помислил такова нещо — отвърна старецът.
— Доколкото знам, моят брат Оливър е бил при вас миналата зима. Бихте ли ми разказали за срещата си с него?
— Стори ми се очарователен младеж — каза тъжно професор Арно. — Двамата много си допаднахме. Дойде уж за малко, а като се заприказвахме, не усетихме как мина времето. В крайна сметка остана при мен цели два дни. Бях силно впечатлен от страстта му към музиката. Той ми посвири откъси от „Голдберг вариации“ на Бах и няколко сонати на Клементи. Беше надарен пианист. Като интерпретатор на Клементи бих го сравнил с Мария Типо.
— Дошъл е, за да обсъди с вас материала за книгата си — каза Лай.