Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Не се гордея със стореното. Имах си своите подозрения, но без доказателства. Имало е свидетел на злополуката. Пък и кой ли щеше да обърне внимание на един побъркан стар италианец с репутация на особняк, който вярва в конспирации? — Той млъкна за момент, после добави: — Освен това ме беше и страх…

— Страх ли? — попита Лай. — От какво?

— Че и моят живот е в опасност — отвърна Арно. — Малко след това една нощ съм имал неканени гости.

— Някой е идвал тук?

— Да. Аз бях в болницата. Кръвта ми… не е добре. Когато се прибрах, открих къщата си разбита и претърсена. Опитвали са се да открият нещо.

— А какво са търсили? — попита Бен.

— Допускам, че писмото.

— Откраднали са писмото?

— Не — отвърна Арно. — Откакто брат ви ме предупреди, съм прибрал писмото на много тайно място. Където никой никога няма да го намери.

— Може ли да попитам къде? — настоя Бен.

Арно се усмихна.

— Писмото е в безопасност — каза тихо той. — Там, където му е мястото.

Бен се зачуди какво ли има предвид старецът с тези думи.

Арно продължи:

— Но дълго време аз самият не се чувствах в безопасност. Имах усещането, че ме наблюдават. Това продължи с месеци.

— Мисля, че писмото има нещо общо със смъртта на Оливър — обади се Лай.

Професорът я погледна мрачно.

— Може и да се окажете права.

— Бихте ли се пояснили?

Арно се поколеба за миг, докато събираше мислите си.

— Най-добре тогава да започна отначало. Както знаете, сюжетът на книгата беше такъв, че Оливър с години бе събирал материали за него.

— Смъртта на Моцарт… — каза Лай.

— Не просто смъртта му, а предшестващите и съпътстващите я събития, някои от които може би са довели… всъщност са я причинили пряко. За целта трябва да се върнем назад, в осемнайсети век.

— С цялото ми уважение, професоре — каза Бен, — не сме дошли при вас за урок по история отпреди двеста години. Дошли сме да разберем какво се е случило с Оливър.

— Това, което ще ви разкажа — отвърна Арно, — може да ви помогне да разберете.

— Оливър ми беше казал, че изследва връзката на Моцарт с масоните — каза Лай.

Арно кимна.

— Не е тайна, че самият Моцарт е бил масон. Бил е приет в своята Ложа през 1784-а и е останал масон до смъртта си седем години по-късно, като за това време се е издигнал до Трета степен, Майстор. Толкова е бил отдаден на масонството, че е убедил и баща си Леополд да стане член на Ложата. Писал е музика за масонски сбирки, а много от приятелите му са били посветени.

Бен се размърда нетърпеливо на стола си.

— Не разбирам смисъла на всичко това.

Лай постави длан върху ръката му.

— Моля ви, професоре, продължавайте.

— Днес никой не възприема сериозно масонството; за повечето хора те са нещо като светски клуб, подобен на Ротарианския — каза Арно. — Но през осемнайсети век масоните са представлявали огромна културна и политическа сила в Европа. В Австрия то е било средище на интелектуалния елит, място за обмен на прогресивни идеи за мир, свобода и равенство. Във виенските масонски ложи са членували мнозина от най-влиятелните личности на епохата. Много аристократи, видни политици и дипломати, висши офицери от армията, банкери и търговци са били масони. Между тях е имало и интелектуалци: писатели, художници, музиканти.