Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Те ли са? — попита тя.

Изстрелите зад тях отговориха на въпроса й. Страничното огледало на камиона се пръсна.

— Ще се опитат да ни спукат гумите — каза Бен. — Би ли поела волана за малко?

— Но какво правиш?

— Дръж педала натиснат докрай — каза той, като отвори шофьорската врата. Щом Лай пое волана, той се хвана за покрива на кабината и излезе отвън. Вятърът свистеше и развяваше дрехите му. На половин метър от лицето му пробяга отвесната скална стена, ярко осветена от фаровете на преследващите ги коли. Бен се закрепи на външното стъпало на препускащия камион и запълзя назад.

Отекнаха още изстрели. Преследвачите им не го виждаха от балите в каросерията. Камионът се мяташе насам-натам по тясното платно, като на моменти се приближаваше опасно до скалите. Един надвиснал над пътя храст за малко не откъсна Бен от стъпалото, но той успя някак да се задържи. Засили се и с един скок се хвана за канатите на каросерията.

Огромните кръгли бали бяха високи по два и половина метра, наредени една зад друга; найлоновите им обвивки плющяха на вятъра. Бяха привързани към камиона с яки въжета, изопнати като струни на пиано. Докато с едната си ръка се държеше за канатата, с другата Бен измъкна пистолета.

Четири въжета. И само два куршума.

Камионът се дръпна рязко от скалната стена и се люшна в обратната посока; външната от задните му двойни гуми за миг премина ръба на пропастта. Изведнъж Бен се озова увиснал в празно пространство, открит отвсякъде и заслепен от фаровете на колите зад тях. Чу се изстрел и остра болка прониза ръката му. Куршумът премина през левия ръкав на якето му, като засегна мускула. Той опря дулото на колта до най-близкото въже, каза наум една бърза молитва и натисна спусъка.