Градината на пеперудите [bg]

Градинаря не даде веднага код за достъп на по-малкия си син. През първите две седмици придружаваше Дезмънд при разходките му в Градината, ограничаваше какво вижда и с кого говори. Блис например бе една от по-късно представените Пеперуди, и то след като Градинаря проведе няколко дълги разговора с нея относно това кое е приемливо да се показва и най-вече казва на сина му.

Дезмънд не се срещаше с ревлите и подмазвачките, а тези от нас, с които му бе позволено да общува, получаваха рокли с гърбове.

Блис щеше да се пръсне от смях, щом видя своята, спретнато сгъната на прага на стаята ѝ. Лорейн ги раздаваше и за кратко изглеждаше толкова доволна от себе си. Не знаеше, че Дезмънд бе открил Градината, не осъзнаваше, че промяната е временна.

Мислеше си, че споделяме нейното наказание, нейното заточение.

Роклите бяха семпли, но елегантни, като всичко останало в гардеробите ни. Градинаря знаеше размерите на всички ни и вероятно бе пратил Лорейн да напазарува — въпреки паническите ѝ атаки при мисълта да напусне сигурността на Градината, — но ги получихме толкова бързо, че нямаше как да е станало по друг начин. Разбира се, отново бяха черни. Моята наподобяваше риза — без ръкави, с яка и копчета до талията, около която се виеше ластичен колан, и богато разкроена пола до коленете. Тайно я обожавах.

Татуировките на гърба ни бяха скрити, но, за радост на Градинаря, аз все още показвах криле. Черната ритуална пеперуда, която си бях татуирала заедно с момичетата от апартамента, все още се отличаваше, ярка и свежа, на десния ми глезен. През този период дори ни бе позволено да оформяме косите си както намерим за добре. Блис пусна на свобода буйните си къдрици, които се оплитаха във всичко, а аз носех моята на обикновена плитка. Струваше ни се като забележителна глезотия.