Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Мислиш ли, че е способен да поръча убийство?
Домингес попи устните си със салфетка.
— За момичето на брега онази нощ ли говориш?
Кимнах.
— Бени няма нищо общо с това.
— И защо си сигурен?
— Защото често ме кара да я следя.
— Защо?
— Бени мислеше, че може би тя ще го отведе при другата, Наташа.
— Надя.
— Да. Тя трябваше да го отведе до Надя, така че няма как да я е убил той.
— Ако си следил Елена, Мануел, би трябвало да знаеш къде е била миналата сряда през нощта. Късно. След работа.
— Не съм я следил онази нощ. Но знам къде беше.
— Как така?
— Следях теб. Онази нощ ти и госпожата адвокат се срещнахте с нея в Руската църква.
Това ме потресе. Мануел казваше истината — може би за първи път в живота си.
— Сивият рейндж роувър ли?
— Аз. Когато не следях нея, следях теб.
— По дяволите, трябваше да се сетя. Каза ли на Бени за срещата в църквата?
— Не-е-е.
— Защо? Нали работиш за него?
— Щото с тебе сме приятели. Ти никога не си ми направил лошо. Поне до тази вечер. Не казах на Бени, защото не исках да те забърквам в тази каша.
— Благодаря, Мануел.
Измъкнах три стодоларови банкноти от портфейла си и ги оставих на масата. Домингес се смръщи.
— Едва ще стигне за виното, Джейк.
Изпразних целия си портфейл и си тръгнах към къщи, щастлив, че бях паркирал на брояч, защото нямаше да имам за бакшиш на пиколото.
37
Да се споразумеем
На следващата сутрин седях в кабинета си и преглеждах разни документи от разследването. Докато гледах доклада за аутопсията на Николай Горев, имах чувството, че чувам отегчения равнодушен глас на патоанатома, който го е диктувал: „Проектилът е минал през фронталната зона на мозъка, перфорирал е церебралния педункул, след което е увредил оксципиталната кост“.
През цялото време обмислях посещението си при Бени Бижутера. Бенджамин Коен.
Истинският собственик на клуб „Анастасия“. Бос на братята Гореви. Обект на федерално разследване. Човек, когото не бих могъл да сплаша с обикновената си тактика. Поради което щях да взема с мен Виктория. Тя умееше да предразполага хората да говорят, печелеше доверието им с искреност и откровеност.
Виктория.
Стомахът ми още се свиваше на топка, когато си спомнях колко близо беше до изстрелите на онзи. Не бих понесъл смъртта й. След убийството на Елена чувствата ми бяха на каша. Избутах Виктория някъде назад и за пореден път си казах, че тя е само приятелката на мой клиент.
Беше ни свързало общо ужасяващо преживяване. Тази връзка беше напоена с емоции и потопена в кръв. Опасност. Емоционалната връзка преминава в чувствена. Няма начин! Приятели, да. Може би близки приятели. Дори и това, подозирах, нямаше да се нрави на Соломон.
Телефонът иззвъня. Секретарката ми, Синди — още не беше стигнала до „асистент“, ми каза, че бил щатският прокурор.
— Искаш да кажеш заместник на щатския прокурор? — отвърнах.
— Не. Обажда се единственият и неповторим Реймънд Пинчър.
Вдигнах слушалката и извиках:
— Ей! Рей! Ще накиснеш ли днес някой плебей?
Имитирах собствения му напевен проповеднически глас.
— Грешка, Джей. За кой ли отбор ще отбележиш днес гол, ей?
Биваше си го.
— Джейкстър, моят човек — продължи той. — Устата, според която адвокатът трябва да е тарикат и защитата да рита.
Не трябваше да го оставям да започне.
Фактът, че Рей Пинчър стана главен прокурор на област Маями-Дейд, предизвика тревоги. Беше се измъкнал с бой от общинско гето за бедни. Буквално. Боксираше се в средна категория в полицейската спортна лига и спечели няколко мача, със златни ръкавици. След това направи обратен завой и учи в баптистка семинария една година, но и това не се оказа съдбата му.
Понеже освен бързи юмруци имаше и бърза уста, реши да се захване с право. Последваха стипендии в Университета на Флорида и юридическа школа „Стетсън“. Стана приличен млад прокурор с омагьосващи пледоарии. Кандидатира се за щатски прокурор още преди да навърши трийсет. Девизът, с който се яви на изборите, разбира се, беше: „Изберете истински боец срещу престъпността“. Появиха се билбордове с Пинчър, с бръсната глава, голи гърди и боксови ръкавици. Спечели с лекота и след това на избори не е имал сериозна конкуренция за поста.
Бяхме в добри отношения, но не и приятели. Понякога го виждах във фитнеса. Веднъж ме покани на спаринг, с меки ръкавици и шлем на главата. Бях трийсетина килограма по-тежък от него и никога не бях губил мач с боксовата круша, а той беше ловък и насини и двете ми очи. Бързи, невидими ръце.