Дявол в синя рокля
- Автор: Мосли Уолтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дявол в синя рокля». Краткое содержание книги:
— Дафне?
— Да — каза Младока. — Каза ми, че разполагали с много важна информация за нея и трябвало всички да се съберат и да говорят.
— Какво още каза?
— Нищо.
— И ти го уби, само защото си мислеше, че може да има пистолет?
— Няма нужда ме изпяваш на ченгетата, авер — издума Младока.
Той беше потънал в стола, също като старец. Той имаше достатъчно кураж да се нахвърли върху по-дребен от него човек, да забие нож в гърдите на невъоръжен пияница, но нямаше доблестта да си признае и отговаря за престъпленията си.
— Той не заслужава да живее — прошепна гласът в главата ми.
— Пусни го — казах на Плъха.
24
Дюпре се намираше в дома на сестра си, след Уотс, в Комптън. Була работеше като нощна помощник-сестра в болницата Темпъл, така че вратата ни отвори Дюпре.
— Изи, Плъх — поздрави ни той със спокоен глас.
— Пит! — извика сияещ Плъха. — Това там в кухнята да не са свински опашки?
— Да. Була сготви тази сутрин.
— Не ми казвай къде са, ще вървя подир носа си.
Плъха заобиколи Дюпре и се устреми към източника на готварските аромати. Стояхме в дребния коридор, като се гледахме и двамата в раменете. Бях още с единия крак извън прага. От бетонните саксии, в които Була гледаше розите си, свиреха два щуреца.
— Съжалявам за Корета, Пит. Мъчно ми е за нея.
— Единственото нещо, което искам да знам, е защо, Изи. Защо някой ще му се прииска да я убива? — Когато той вдигна очи към мен, видях, че и двете му очи бяха отекли и с кръгове около тях. Не го попитах, но знаех, че това беше част от разпита в полицията.
— Не знам, човече. Не знам защо някой ще прави такова нещо на друг човек.
Сълзи рукнаха по лицето на Дюпре.
— Пипна ли го онзи, дето я е убил, милост от мен няма да види. — Той ме изгледа право в очите. — Само да го открия, Изи, и ще го убия. Пет пари не давам, който и да е той.
— Вие момчета, заповядайте на масата — обади се Плъха от дъното на коридора. — Вечерята е вече сервирана.
Була имаше ръжено уиски в шкафа. Плъха и Дюпре го изпиха. Дюпре бе плакал и продължи да плаче цяла вечер. Зададох му няколко въпроса, но той не ми отговори нищо. Каза ни как са го разпитвали в полицията и са го задържали два дни без да му кажат защо. Но когато най-накрая му казали за Корета, той рухнал, и те разбрали, че той не е убиецът.
Дюпре не спря да пие докато ни разказваше историята. Наливаше се все повече и повече, докато в един момент заби глава в дивана.
— Дюпре е добър мъж — заяви Плъха. — Ама нещо хич не го бива да носи.
— Ти също не си от най-издръжливите, Реймънд.
— Наричаш ме пиян, така ли?
— Искам само да кажа, че двамата с него излочихте бутилката и можеш да си сигурен, че ще оцветиш всеки балон.
— Щом казваш, че съм пиян, как мога тогава да върша такива нещо?
Той съпроводи думите си с такова мълниеносно движение, което бях виждал само на кино, и измъкна пистолета изпод сакото си. Дулото замря само на сантиметър от челото ми.
— Няма човек в Тексас, по-бързо т мен с пистолет!
— Махни го, Реймънд — изрекох с възможно най-спокойния глас.
— Хайде, давай — изсумтя той, връщайки обратно пистолета в кобура под мишницата му. — Давай, вади пистолета си. Нека да видим кой е по-бързо.
Ръцете ми бяха върху коленете. Знаех, че само да мръдна, и с мен е свършено.
— Нямам пистолет, Реймънд. И ти го знаеш много добре.
— Ти си голям глупак да се разхождаш по улиците без оръжие. Направо си просиш белята. — Очите му бяха станали стъклени и бях сигурен, че не ме вижда. Погледът му все пак виждаше някого, някакъв бяс, който се носеше из главата му.
Той отново извади пистолета, но този път вдигна ударника.
— Казвай си молитвата, брикет, щото ще те изпращам в Рая.
— Пусни го да си ходи, Реймънд — казах. — Той вече добре си е научил урока. Убиеш ли го, всичките ти усилия отиват на вятъра. — Опитвах се да го откъсна от мислите му.
— Той е голям глупак, за да ме предизвиква, и то без да носи пистолет! Ще го убия този педал!
— Остави го да живее, Рей, и той ще пълни гащите всеки път, когато влезеш в стаята.
— И трябва да ги пълни! Ще го убия този кучи син. Ще го убияяя!
Плъха клюмна и пистолета се изхлузи от ръката му и падна в скута му. Главата му се оброни върху гърдите и той заспа; просто ей така!
Взех пистолета му и го оставих върху масата в кухнята.
Плъха винаги носеше със себе си два по-малки пистолета в чантата си, знаех го от младежките ни години. Взех единия и оставих бележка за него и Дюпре. Казах му, че се прибирам у дома и че съм взел един от пистолетите му. Знаех, че няма да им нищо против, стига само да му кажа.