Дявол в синя рокля
- Автор: Мосли Уолтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дявол в синя рокля». Краткое содержание книги:
Плъха легна да спи върху дивана ми във всекидневната. Никога нямаше проблеми със съня. Веднъж ми каза, че ще им се наложи да го будят и за екзекуцията му, защото «Плъха няма намерение да си пропусне почивката».
22
Не казах всичко на Плъха.
Не му казах за парите, които Дафне бе откраднала или името на богатия бял мъж; или че знаех името му. Плъха вероятно щеше да удържи думата си, която ми беше дал; той можеше да се въздържи от убийство, ако се опиташе. Ако обаче само подушеше за тези тридесет хиляди долара, знаех, че нищо не може да го удържи. Той би убил и мен за тези пари.
— Твоята единствена грижа е Франк — казах му. — Само намери къде отива. Ако те заведе до момичето, работата е свършена. Разбери ме, Реймънд, просто искам да открия момичето, нямам никаква причина да навреждам на Франк.
Плъха само ми се ухили.
— Не се тревожи, Изи. Просто полудях, като го видях как е притиснал ножа си в гърлото ти. Разбираш ли, искам да му дам един хубав урок.
— Ти само го наблюдавай — казах. — И се пази от ножа му.
— По дяволите! — изплю се Плъха. — Аз съм роден с нож в ръката.
Полицията ни пресрещна точно когато излизахме от къщата в осем сутринта.
— По дяволите.
— Мистър Ролинс — каза Милър. — Дойдохме да ви зададем още няколко въпроса.
Мейсън се захили.
— Май трябва да си ходя, Изи — каза Плъха.
Мейсън опря властно длан върху гърдите на Плъха.
— Кой си ти? — попито той.
— Казвам се Наврочет — отвърна Плъха. — Току-що дойдох да си прибера едни пари, които ми дължеше.
— Пари за какво?
— Пари, които му дадох назаем преди една година. — Плъха извади цяла бала, като най-горната банкнота беше двайсетарка.
Широката усмивка върху лицето на Мейсън не го разкраси никак.
— И той ти ги върна сега?
— Нямаше как — каза Плъха. — Защото иначе сега щяхте да търсите мен, а не него.
Ченгетата си размениха многозначителни погледи.
— Къде живеете, мистър Наврочет? — попита Милър, като извади бележник и молив.
— Двайсет и седем трийсет и две и половина на Флорънс. На втория етаж, входът е отзад — излъга Плъха.
— Може да се наложи да ви зададем няколко въпроса по-късно — информира го Милър докато си записваше адреса. — Така че гледайте да сте наблизо.
— Каквото кажете, момчета. Работя в оная голяма автомивка на Креншоу. Да знаете, че съм там, ако ме няма вкъщи. Хайде, доскоро, Изи. — И Плъха се отдалечи, размахвайки ръце и подсвирквайки. Никога не можех да се начудя как познаваше толкова добре улиците, че да лъже по този начин.
— Да, влезем, а? — предложи милър с жест обратно към къщата.
Сложиха ме в един стол и после застанаха от двете ми страни, сякаш се канеха да вършат нещо много сериозно.
— Какво знаеш за Ричард Макгий? — попита ме Милър.
Когато изправих глава, видях ги как впиват погледи в лицето ми, търсейки истината.
— Кой? — попитах.
— Чу ме много добре — каза Милър.
— Не познавам човека, чието име назовахте. — Протаках работите, за да разбера какво знаят. Мейсън положи тежката си ръка върху рамото ми.
— Полицейското управление в Лос Анджелиз е открила мъртъв човек в къщата му в Лоръл Каньон снощи — извести ме Милър. — Ричард МакГий. Върху масата му имаше бележка, написана на ръка.
Милър ми протегна парчето хартия. Върху него беше надраскано «К. Джеймс».
— Не ти ли звучи познато? — попита Мейсън.
Опитах се да изглеждам глупав; не беше особено трудно.
— А какво ще кажеш за Хауърд Грийн? И него ли не познаваш? — Милър качи крака си върху масичката ми и приближи лицето си до моето на не повече от няколко сантиметра.
— Не.
— Наистина ли? Той ходи до онзи негърски бар, където си бил с Корета Джеймс. Оная дупка не е чак толкова голяма, че да се скриеш никой да не те види.
— Е, може би ще го позная по лицето, ако ми го покажете — казах.
— Това ще е малко трудничко — изръмжа Милър. — Той е мъртъв, физиономията му напомня на хамбургер.
— Какво ще кажеш за Матю Теран, Езекиил? — попита Милър.
— Разбира се, че го знам. Допреди няколко седмици се бореше за кметското място. Какво означава всичко това, по дяволите? — изправих се, симулирайки отвращение.
— Теран ни се обади през нощта, когато те арестувахме — каза Милър. — Искаше да знае, дали сме открили кой е убил шофьора му, Хауърд Грийн.