Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Значи малко си променила отношението си към него, както виждам?
— Бих искала, но не мога. Той не е казал, нито е направил нещо лошо пред мен от една година. Напротив. Но цветята и растенията продължават да казват, че той е зловещ, зловещ за всички, които обичам, за вас, за г-н виконта. А цветята никога не са ме лъгали. Сигурно крие своята игра. Преструва се, че е забравил всичко, за да ни изненада по-добре. Когато го видя, в мен винаги неволно се надига гняв. Колкото и да искам да го превъзмогна и да си спомня за услугите, които ми е правил, аз, която никога никого не съм мразила, мисля, че все така го мразя. Но греша, като казвам за това на глас: той е магьосник, ще научи, че всичко съм ви разкрила, че го ненавиждам, че…
— Че не само майките са неблагодарни — каза изведнъж спокойно Самуел Гелб зад двете млади жени.
Гретхен и Кристиане се обърнаха. Кристиане не можа да се въздържи да не извика. Вилхелм се събуди и се разплака.
Самуел гледаше Кристиане сериозно и строго: но нямаше нищо презрително, нито иронично във вида му. Държеше в дясната си ръка бяла мека шапка, която бе свалил за поздрав, а в лявата пушка. Редингот от черно кадифе, закопчан до брадата, подчертаваше невъзмутимата и хладна бледост на лицето му.
Откъде беше минал? Зад пейката, където бяха седнали Кристиане и Гретхен, скалата бе отвесна и висока петдесет стъпки.
— Защо е този страх? — спокойно попита Самуел. — Вижте, разплакахте детето.
Гретхен продължаваше да трепери.
— По кой път минахте? — възкликна тя. — Откъде идвате?
— Действително как така се озовахте тук, господине? — попита Кристиане.
XXXII
ВРЕДАТА НA ЦВЕТЯТА И НА ДЕТЕТО
— Откъде съм минал ли, госпожо? — каза Самуел, отговаряйки на въпроса на Кристиане. — Вярвате ли наистина и вие като Гретхен, че излизам от ада? За съжаление не съм толкова свръхестествен и чуден! Вие толкова бяхте погълнати от заниманието да говорите лошо за мен, че нито ме видяхте, нито ме чухте да идвам. Това е всичко.
Малко посъвзела се, Кристиане успокои Вилхелм, който отново заспа. Самуел продължи:
— Е, добре! Съветът ми бе уместен и Вилхелм се чувства чудесно, струва ми се.
— Вярно е, господине, и аз ви благодаря от цялото си сърце на майка.
— А ти, Гретхен, кошутата ти щеше да е мъртва, ако не бях я излекувал. По козите ти имаше болест и щеше да ги загубиш почти всичките без целителния лек, който ти посочих, нали?
— Вярно е! — каза Гретхен, като гледаше диво. — Но откъде знаете всички тези тайни?
— Дори да ги знаех от Сатаната, както смяташ ти, трябва да сте ми благодарни и двете, че съм изгубил душата си заради вас: а вместо това вие ме мразите. Справедливо ли е?
— Господин Самуел — твърдо каза Кристиане, — вие искате да ви мразим: аз бих искала да ви уважавам. Сигурно имате особена сила. Защо вместо да я използвате за зло, не я използвате за добро?
— Ще го направя, госпожо, когато ми кажете кое е добро и кое зло. Лошо ли е за един мъж да харесва една жена? Да наблюдава с възхищение бялата й и руса прелест? Да мисли против волята си, че е щастлив този, който притежава тези очарователни хубост и душа. Ето ви пример: Предполагам, че ви обичам. Това лошо ли е? Но Юлиус ви обикна и вие смятате, че това е добро. Откъде идва това, че това, което е добро за него, е лошо за мен? Не, добро е всичко, което разумът желае, всичко, което природата позволява. Защо да не можете да обикнете днес мъжа, когото можехте да обикнете преди петнадесет месеца? Добродетелта въпрос на време ли е?
Кристиане се наведе над детето и го целуна, като че ли за да прикрие жената зад майката.
Вече по-спокойна, тя каза:
— Няма да отговарям на вашите софизми, господине. Не само по задължение, а от свободен избор обичам Юлиус. Искам да обичам само него.
— Вие искате да го обичате? — попита Самуел, без да оставя учтивия тон. — О, вие сте права, госпожо, Юлиус заслужава това. Той има много качества. Не могат да му се отрекат нежността, чувствителността, предаността, умът, но не могат да му се признаят инициативата, силата, действието, енергията, които аз притежавам. Но във ваша власт ли е да не оцените енергията, или да не видите, че аз я притежавам? Извинете ме, че съм нескромен, но скромността е измама, а аз никога не лъжа. Е, добре! Сигурен съм, че понякога сте се възхищавали от мен, макар и страхувайки се. Аз не съм бил с вас по време на пътешествието, но по съвест не бихте отрекли истината, макар че ще ви кажа право в очите, а а тя е, че Юлиус въпреки силната си любов към вас се е отегчавал неведнъж през тази година. Така смятам! Той не може да води живота, животът е този, които го води. Голямата добродетел на мъжа, видите ли, е волята! Без нея умът и добротата не могат нищо. Вие сте жена, може и да нямате воля, но трябва да я намерите у този, който ще ви защити. Но вие не я намирате. По такъв начин Юлиус ви се изплъзва и не ви задържа. Вие го държите само със сърцето, аз го държа с ума си. Накратко за философията ми и за положението: вие сте жена, той е женствен. Точно затова той ми принадлежи… не смея да продължа: това означава, че и вие…