Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Ще се почувства чудесно. Само че като започнете веднъж, трябва да продължите. Много чести смени на млякото могат да доведат до усложнения. И после, една коза е дойка, която няма да изпитва носталгия по Гърция.
Юлиус веднага изпрати да предупредят Гретхен, която пристигна малко след това.
Тя също не прояви изненада при вида на Самуел. Само Кристиане, която я наблюдаваше, забеляза горчива усмивка на устните й.
Радостта й се върна, когато й казаха, че една от нейните кози ще храни Вилхелм. Тъкмо имала една млада и силна коза с чудесно мляко и изтича да я доведе.
По-време на отсъствието й Самуел успя да успокои Кристиане. Маниерите му бяха съвсем различни, без може би да са по-малко тревожни. Един вид уважителна, но ледена сдържаност бяха заменили високомерните и хапливи подигравки.
Гретхен се върна с една хубава коза, бяла и чиста, която остави да легне на килима. Кристиане постави до нея Вилхелм, които започна жадно да суче.
Кристиане плесна с ръце.
— Спасени сме! — каза Самуел усмихнат. Кристиане неволно отправи към него признателен поглед.
Този странен човек добави замислено:
— Обичам децата. Искам да имам дете. Те са чаровни и не са горделивци: те са слаби и не са зли. Обичам децата: те не са още мъже.
Той стана като че имаше намерение да си ходи.
— Ще закусиш ли с нас? — попита Юлиус.
— Не мога — отговори Самуел, като гледаше към Кристиане.
Юлиус настоя, но Кристиане не каза нищо. Миналото, което бе забравила в един първоначален порив на майчинството, се връщаше в съзнанието й и зад майката отново се появи жената.
Самуел като че ли забеляза мълчанието на Кристиане и отговори по-сухо на настояването на Юлиус.
— Невъзможно. Накарай да ми оседлаят един кон. Ще ти го върна от Некарщайнах.
Юлиус даде нареждания. Кристиане, която вече не се страхуваше, че Самуел ще остане, се почувства по-свободна, за да му благодари, и когато съобщиха, че конят е готов, тя пожела да го изпрати заедно с Юлиус до изхода и му благодари още веднъж, но не го покани да се върне.
И докато той се качваше на коня, тя тихо запита Юлиус:
— Как и защо г-н Самуел Гелб се озова тук, Юлиус?
— Бога ми! — отвърна Юлиус. — Кълна се, че самият аз още не зная.
Самуел бе на коня, поздрави и бързо се отдалечи.
— Най-после си отиде! — въздъхна с облекчение Кристиане.
В този момент Гретхен слезе с козата при тях. Тя чу Кристиане и поклати глава:
— Ах, госпожо — каза тя полугласно, — смятате ли, че наистина си е отишъл?
XXXI
ОТ КОГО БЕ ПОСТРОЕН ЗАМЪКЪТ?
В един от следващите дни изгряващото слънце озари край замъка Ебербах прелестна картина.
На десет крачки от колибата на Гретхен, изцяло построена наново като планинска къща, на една наклонена зелена тревна площ, направена в самата скала с донесена пръст, на една пейка, защитена от надвесената скала, бяха седнали Гретхен и Кристиане. В краката им бе легнала бяла коза, от която юнашки сучеше едно хубаво полуголо дете, поставено върху килим, покрит с тънък бял плат. Козата хрупаше тревите, които й подаваше Гретхен, и като че ли разбираше, че не трябва да се движи, докато се храни кърмачето. Кристиане с вейка в ръка пазеше мухите, които понякога караха да потрепне белият хълбок на кроткото и търпеливо животно.
Скоро детето се нахрани, затвори очи и заспа.
Тогава Кристиане, без да го буди, леко го вдигна и го постави на коленете си.
Козата, като нямаше повече задължения, се надигна, подскочи няколко пъти, за да се раздвижи, и отиде до кошутата със счупения крак, която бе подала нежната си умна главица между два храста.
— И вие казвате, госпожо, че той се е появил изведнъж, без вратарят да го е виждал да минава? — попита Гретхен, подновявайки започнатия разговор.
— Да, ти беше права, като ми казваше, той винаги е най-близо, когато смятаме, че е далеч от нас.
Гретхен остана замислена за момент.
— О, да — продължи тя с вълнение, което й бе присъщо, — сигурно този човек е демон. От една година съм сигурна в това.
— Значи си го виждала през тази година? Значи е идвал тук? Говори, моля те. Знаеш колко държа да зная това.
Гретхен като че ли се поколеба известно време, след това се реши и се наведе към Кристиане:
— Ще ми се закълнете ли, че няма да предадете на барона това, което ще ви кажа? Закълнете ми се, за да мога да говоря и може би да ви спася.
— Защо е тази клетва?
— Слушайте. Няколко дни след вашето заминаване ранената ми кошута, въпреки грижите, след като много бе страдала, беше на умиране. Тревите на раната, молитвите към Богородица, нищо вече не помагаше. Тя ме гледаше с тъжен поглед, като че ли ме упрекваше, че я оставям да умре. Бях отчаяна! Пред колибата ми минаха трима или четирима непознати, на път към замъка. Този Самуел Гелб също беше с тях. Той вдигна глава, видя ме и с големи крачки се изкачи при мен. Показах му с пръст бедната ми просната кошута и му казах: