Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Наистина не го казвайте, господине! — живо го прекъсна Кристиане раздразнена. — Не казвайте, ако не искате да си спомня за противната ви безочливост.
Самуел се изправи на свой ред блед, мрачен, гневен, заплашителен, зловещ.
— Госпожо, кой от нас двамата трябва наистина да се страхува да си спомни за миналото? Преди четиринадесет месеца, когато имах удоволствието да се запозная с вас, не мислех за вас, не ви търсех, не ви обиждах: и въпреки всичко скоро имах нещастието да ви стана противен. Защо? За нищо, заради вида ми, заради лицето ми, заради усмивката ми, знам ли? Гретхен ви говореше лошо за мен; вие говорехте лошо за мен на Юлиус. Сама го признахте. Вълкът оставяше овцата спокойна, ястребът не правеше нищо на гълъба. Гълъбът и овцата предизвикаха ястреба и вълка. Вие ме ранихте на чувствителното ми място, гордостта. Вие ме предизвикахте с омразата си, аз ви предизвиках с любовта си. И вие приехте борбата: благоволете да си спомните. И веднага я започнахте: задържахте Юлиус в Ландек, когато исках да го отведа в Хайделберг. Първа победа, следвана от втора, още по-важна.
Един силен и властен съюзник ви се притече на помощ, барон Хермелинфелд, който ви омъжи за Юлиус, по-малко заради Юлиус, отколкото срещу Самуел. Той също сам го призна. Ето ме значи обиден, прогонен, победен. Вие отведохте за една година вашия Юлиус на хиляди лев-ги от мен и се борехте срещу спомена за мен с целувки, докато бащата, за да затвори Юлиус в неговия рай и да ограничи моя достъп до него, на мен, демона, построи с много пари този много недостъпен замък.
Така любовта ви, женитбата ви, това пътуване, детето ви, мисля, и този замък с двойни стени и двоен ров, за който бяха похарчени три милиона, всичко това бе направено, устроено срещу скромния противник, който говори сега с вас.
Вие ме упрекнахте преди тринадесет месеца, че нападам жена. Но днес в действителност борбата срещу мен е повече от неравна. Вие имате на своя страна един от най-всесилните мъже на Германия и крепост с подвижен мост.
Госпожо, още веднъж, вие сте тази, която ми обяви война. От момента, когато пожелахте да бъдем неприятели, приехте възможността да бъдете победена. И аз ви заявявам, вие ще бъдете победена, победена, Както една жена може да бъде от един мъж.
— Мислите ли, господине? — попита го Кристиане с презрителна усмивка.
— Сигурен съм, госпожо. Има неща, конто са необходими и неизбежни. Когато барон Хермелпнфелд пожела да откъсне Юлиус от моето влияние, аз не проявих нетърпение, не се раздразних. Знаех, че той ще се върне. Просто изчаках, това е всичко. С вас също, госпожо, ще изчакам. Ето че се върнахте близо до мен. Скоро ще бъдете в ръцете ми.
— Нахалник! — прошепна Гретхен.
Самуел се обърна към нея.
— Ти, Гретхен, ти първа ме намрази и първа ми се хареса. Днес, въпреки че не си моята първостепенна грижа и основната ми битка, аз мога да те използувам за пример и да покажа чрез теб, че мога да обуздавам тези, които ме нападат. И ще го направя.
— Аз обуздана! — възкликна дивото момиче.
— Дете — каза Самуел, — мога да кажа, че ти вече си обуздана. От година насам кое е съществото, което заема най-много мисълта ти? Дали е Готлоб? Или някой от селото? Не, това съм аз. Ти си моя заради ужаса, заради омразата, какво значение има това? Когато спиш, името, което прелита винаги в сънищата ти, е моето име. Когато се събудиш, първото, което ти идва на ум, не е споменът за твоята майка, не е мисълта за Богородица, а мисълта за Самуел. Когато се появя, цялото ти същество се надига. Когато ме няма, ме очакваш всяка минута. Колко пъти си ме следила с тревога, когато уж тръгвах за Хайделберг! Колко пъти си допирала ухо до земята, мислейки, че чуваш цвиленето на коня ми! Никога любима не е очаквала с такъв трепет завръщането на любимия си. Наричай това любов или омраза: аз го наричам владеене и не желая повече.
Докато говореше Самуел, Гретхен се притискаше обезумяла в Кристиане.
— Вярно е, госпожо! Всичко, което каза, е вярно! А откъде го знае? Господи, дали наистина не съм обладана от този демон?