Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Знам, знам — успокои ме тя. — Не се безпокой, все още не си съвсем будна. Аз съм Клара. Вече сме се виждали при Есперанса.
Би трябвало да й възразя или да я попитам какво има предвид. Но вместо това, без да се съмнявам нито за миг, аз приех, че съм все още заспала и че вече сме се срещали при Есперанса.
В съзнанието ми бавно започнаха да изплуват спомени, неясни мисли, образи на хора и места. Една ясна мисъл се открои на фона на останалите. Бях сънувала веднъж, че се срещам с нея. Беше сън. Следователно никога не бях мислила за това като за реалност. В момента, в който се улових за тази мисъл, аз си спомних Клара.
— Разбира се, че сме се срещали — казах ликуващо аз. — Но се срещнахме в един сън; значи ти не си истинска. Сигурно в момента сънувам и затова мога да си те спомня.
Въздъхнах, доволна, че всичко може да се обясни толкова лесно, и се отпуснах на твърдата възглавница. Още един ясен спомен за един сън изникна в съзнанието ми. Не можех да си спомня кога точно съм сънувала този сън, но го помнех така ясно, сякаш случилото се в него действително беше станало; в този сън Делия ме беше представила на Клара. Тя беше описала Клара като най-общителната от жените-сънувачи.
— Някои от приятелите й дори я обожават — ми беше доверила Делия.
Жената, представена ми като Клара в този сън, беше доста висока, силна и закръглена. Тя ме бе огледала щателно, както човек оглежда представител на непознат вид, с внимателни очи и неспокойна усмивка. И все пак, въпреки обстойния й оглед, аз я бях харесала безмерно. Имаше зелени умозрителни и усмихнати очи. Това, което най-ясно си спомнях от напрегнатата й бдителност беше, че ме бе огледала с немигащия поглед на котка.
— Знам, че това е просто сън, Клара — повторих аз, като че ли имах нужда сама да се уверя.
— Не. Това не е просто сън, а един особен сън — възрази ми убедено тя. — Погрешно е да храниш такива мисли. Мислите притежават сила; внимавай с тях.
— Ти не си истинска, Клара — настоях аз с напрегнат, почти истеричен глас. — Ти си един сън. Затова не мога да си те спомня, когато съм будна.
Упоритата ми настойчивост разсмя Клара.
— Ти никога не си се опитвала да ме запомниш — обясни накрая тя. — Няма смисъл да го правиш, няма причина. Ние, жените, сме изключително практични. И това е нашият голям недостатък или пък предимство.
Тъкмо щях да я попитам какъв е практическият смисъл да си я спомням сега, тя предугади въпроса ми и рече:
— Тъй като съм пред теб, ти трябва да си ме спомниш. И го правиш.
Тя се наведе още по-ниско, заби котешките си очи в мен и добави:
— И вече няма да ме забравиш. Магьосниците, които ме отгледаха, ми казаха, че жените имат нужда от два пъти от каквото и да било, за да го затвърдят. Два пъти да видят нещо, два пъти да прочетат, два пъти да се сбият и така нататък. С теб вече сме се срещнали два пъти. Сега вече аз съм солидна и истинска.
За да докаже колко е истинска, тя запретна ръкавите на блузата си и сви своите бицепси.
— Пипни ги — подкани ме тя.
Подсмихвайки се, аз ги пипнах. Наистина имаше стегнати, ясно очертани мускули. И бяха съвсем истински. Накара ме да докосна също и мускулите на бедрото и прасеца й.
— Ако това е особен сън — казах аз предпазливо, — какво да правя аз в него?
— Каквото пожелаеш — рече тя. — Засега се справяш чудесно. Макар че аз не мога да те водя, защото не съм твоята учителка по сънуване. Аз съм просто една дебела магьосница, която всъщност се грижи за останалите магьосници. Партньорката ми, Делия, беше тази, която те доведе в света на магьосниците, също като акушерка. Но не тя те откри, а Флоринда.
— Коя е Флоринда? — изкисках се нервно и неудържимо аз. — И кога ме е открила?
— Флоринда е една от магьосниците — рече Клара небрежно, след което също се захили. — Ти я познаваш. Тя е тази, която те взе в съня си в къщата на Есперанса. Спомняш ли си пикника?
— А — въздъхнах аз с разбиране. — Имаш предвид високата жена с дрезгавия глас ли?
Засиях. Винаги съм се възхищавала от високи жени.
— Да, високата жена с дрезгавия глас — потвърди Клара. — Тя те откри преди няколко години на едно парти, където сте били с приятеля ти. Богата официална вечеря в Хюстън, щата Тексас, в къщата на някакъв петролен магнат.
— И какво ще прави една магьосница на парти в къщата на петролен магнат? — попитах аз.
И едва тогава осъзнах напълно изказването й. Макар че не си спомнях да съм видяла Флоринда, аз със сигурност си спомнях партито. Бях отишла с един приятел, който бе летял от Лос Анджелис с частния си самолет специално, за да присъства на партито, и се бе върнал на другия ден обратно. Аз му бях преводачка, тъй като на партито имаше няколко мексикански бизнесмени, които не говореха английски.