Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Лицето на Лорана почервеня, но тя не отговори и не отстъпи, когато той я доближи.
Бакарис застана пред нея, вдигна дясната си ръка с помощта на лявата, после я остави да падне.
— Ти унищожи кариерата и живота ми!
Лорана го наблюдаваше спокойно, без да помръдне.
— Казах, че не нося оръжия.
— Претърси мен, ако искаш — предложи услужливо Таселхоф и уж случайно застана между двамата. — Ето! — Той изсипа съдържанието на една от торбите си върху краката на пленника.
— По дяволите! — изруга Бакарис и го удари по слепоочието.
— Флинт! — извика предупредително Лорана през зъби, виждайки, че лицето му е почервеняло от гняв. При командата й той преглътна яда си.
— Много съжалявам! — изсумтя Тас, докато опипваше земята за вещите си.
— Ако се забавим още, няма да е нужно да викаме стражата — каза Лорана студено, опитвайки се да не потрепва от неприятното докосване на мъжа. — Слънцето всеки момент ще изгрее и ще ни видят съвсем ясно.
— Тя е права, Бакарис — обади се Гакхман и в гласа му се прокрадна остра нотка. — Вземи брадвата на джуджето и да се махаме оттук.
Като погледна към просветляващия хоризонт и плътно увития драконянин, Бакарис изгледа злобно Лорана и грабна брадвата на Флинт.
— Той не е заплаха! Какво може да направи старец като него? — промърмори той.
— Тръгвайте! — нареди Гакхан на Лорана, пренебрегвайки Бакарис. — Трябва да стигнем онази горичка. Прикривайте се и не се опитвайте да вдигнете тревога. Аз съм магьосник и заклинанията ми са смъртоносни. Кралицата на Мрака ми нареди да те заведа жива, генерале, но нямам такива инструкции за приятелите ти.
Те последваха драконянина през откритите поля, като се криеха в сенките, доколкото беше възможно. Когато стигнаха дърветата, Гакхан се обади:
— Ето превоза ни!
— Никъде няма да ходим! — заяви Лорана, стресната от създанията.
Отначало Флинт помисли, че драконите са малки, но когато ги приближи, затаи дъх.
— Змейове! — възкликна той.
Змейовете са далечни роднини на драконите и са по-малки. Господарите ги използват най-вече за разпращане на съобщения, както елфите използват грифоните. Далеч не толкова интелигентни като големите си събратя, те се славят с жестокия си и своенравен характер. Тези в горичката се взираха в групичката с червени очи, а опашките им, подобни на скорпионски жила, се гърчеха заплашително. Пълни с отрова те можеха да убият неприятеля за секунди.
— Къде е Танис? — попита Лорана.
— Състоянието му се влоши — отвърна Гакхан. — Ако искаш да го видиш, трябва да дойдеш в крепостта Даргаард.
— Не. — Тя отстъпи, но Бакарис здраво стисна ръката й.
— Не викай за помощ — каза той сладко — или един от приятелите ти ще умре. Явно ще трябва да направим малка разходка до крепостта. Танис ми е скъп приятел и не искам да пропусне срещата с теб. Гакхан, върни се в Каламан и ни уведоми за реакцията на хората, когато открият, че генералът е изчезнал.
Драконянинът се поколеба, втренчил непроницаемите си очи в него. Китиара го беше предупредила, че може да се случи нещо такова — Бакарис да иска да си отмъсти. Но през това време един от пленниците можеше да избяга и да повика помощ. Бяха прекалено близко до градските стени. По дяволите Бакарис! Гатхан изръмжа, осъзнавайки, че нищо не може да направи, освен да се надява, че Китиара се е погрижила за тази възможност. Той сви рамене и се успокои с мисълта за съдбата на бившия военачалник, когато се върне при Черната дама.
— Разбира се, командире — отвърна драконянинът почтително.
Той се поклони и отново изчезна в сенките. Лицето на Бакарис в миг се промени — издаваше нетърпение, а жестоките бръчки около устата му изпъкнаха.
— Хайде, генерале! — той побутна Лорана към змея.
Но вместо да пристъпи, тя се обърна с лице към него.
— Кажи ми едно — просъска през бледите си устни. — Наистина ли Танис е… с Китиара? В писмото пишеше, че бил ранен при крепостта Вингаард и… умира!
Виждайки тревогата в очите й, не за самата нея, а за полуелфа, Бакарис се усмихна. Никога не беше предполагал, че отмъщението може да бъде толкова сладко.
— Откъде да знам? Нали лежах във вонящия ви затвор? Но ми е трудно да повярвам, че е ранен. Кит никога не го пуска да се бие. Единствените битки, които води са любовните…
Главата на Лорана клюмна. Бакарис сложи ръка на рамото й с фалшиво съчувствие, но тя се дръпна и се извърна, за да скрие лицето си.
— Не ти вярвам! — изръмжа Флинт. — Танис никога не би позволил на Китиара да постъпи така…
— Прав си джудже! — бързо се съгласи Бакарис, чудейки се доколко лъжите му могат да бъдат приети. — Той нищо не знае за това. Черната дама го прати преди седмици в Нерака, за да го подготви за среща с Кралицата.