Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
За негова изненада думите му предизвикаха силна реакция. Лицето й пребледня, устните й станаха тебеширенобели и тя се овладя с огромно усилие.
— Тръгвай! — подкани го Лорана със задавен глас.
При звука Флинт влезе в стаята с ръка на бойната си брадва.
— Чу какво каза генералът — изръмжа той. — Тръгвай! Защото мизерният ти труп си струва да бъде разменен за Танис…
— Флинт! — Прекъсна го рязко Лорана.
Внезапно планът на Китиара започна да се изяснява в съзнанието на Бакарис.
— Значи ще ме размените за Танис? — Той се взря внимателно в лицето на Лорана, но реакция не последва. Сякаш говореше за непознат, а не за мъжа, в когото беше влюбена. Опита отново, за да провери теорията си. — Не бих го нарекъл пленник, освен ако не става дума за пленник на любовта, но Кит сигурно се е отегчила от него. Горкичкият, ще ми липсва. Ние много си приличаме…
Сега вече последва реакция. Той видя как челюстите й се стегнаха и раменете потръпнаха под наметката. Лорана рязко се извърна и излезе от килията. Оказа се прав. Брадатият полуелф беше замесен в цялата история. Но как? Знаеше, че е напуснал Кит във Флотсам. Отново ли го е открила или той се е върнал при нея? Не че имаше значение, поне за него, но щеше да използва тази информация за собственото си отмъщение. Като си спомни напрегнатото и непреклонно лице на Лорана, осветено от луната, Бакарис мислено поблагодари за благосклонността на Кралицата на Мрака. Джуджето го изблъска през вратата.
Слънцето още не бе изгряло, но бледорозовата линия на източния хоризонт подсказваше, че зората скоро ще настъпи. Улиците на Каламан бяха тъмни и тихи, градът спеше след денонощния гуляй. Дори стражите се прозяваха на постовете си, някои дори хъркаха. Беше лесно за четирите загърнати фигури да стигнат незабелязано до малката заключена врата в градската стена.
— Сега трябва да изкачим стълбите на стената и после слизаме от другата страна — прошепна Таселхоф, докато ровеше из торбите си, за да намери шперцовете.
— Откъде знаеш? — промърмори Флинт, като се оглеждаше нервно.
— Идвал съм в Каламан, когато бях малък — каза Тас. Откри тънка жица и малките му опитни ръце я промушиха в ключалката. — Родителите ми ме водеха. Винаги влизахме и излизахме оттук.
— Защо не сте използвали портите или щеше да бъде прекалено просто? — изръмжа Флинт.
— Побързай! — подкани го нетърпеливо Лорана.
— Щяхме да използваме портите… — продължи Тас, докато въртеше жицата. — А, готово. — Той я извади, прибра я грижливо в торбата и тихо отвори старата врата. — Докъде бях стигнал? А, да, щяхме да минем през портите, но тогава не пускаха кендери в града.
— Но родителите ти въпреки това влизаха? — изсумтя Флинт, докато вървеше след Тас по тясното каменно стълбище.
Джуджето го слушаше с половин ухо, защото наблюдаваше Бакарис, който се държеше прекалено спокойно. Лорана беше напълно потънала в мислите си. Единствените й думи бяха резки подкани да бързат.
— Разбира се — избърбори Тас възторжено. — Те мислеха, че контролът е прекалено строг. Искам да кажа, защо трябваше да бъдем в един и същи списък с таласъмите? Сигурно е станало случайно. Но родителите ми смятаха, че не е учтиво да спорят, затова просто влизахме и излизахме през страничната врата… Стигнахме. Отвори тази врата, обикновено не я заключват. Хей, внимателно. Има стража. Почакай да се махне.
Притиснати до стената, те се стаиха в сенките, докато часовоят, почти спящ, уморено премина покрай тях. После тихо пресякоха стената, влязоха през друга врата, слязоха по ново стълбище и излязоха извън градските стени.
Бяха сами. Флинт се огледа, но не видя никой и нищо в здрача преди зазоряване. Потръпващ, той се сгуши в наметката си, обзет от лошо предчувствие. Ами ако Китиара казваше истината? Ако Танис беше с нея и наистина умираше?
Ядосан, той си наложи да спре да мисли за него. Почти се надяваше това да е клопка! Внезапно рязък глас, който се обади отблизо, го накара да подскочи ужасен.
— Бакарис, ти ли си?
— Да, радвам се да те видя отново, Гакхан. Треперещ, Флинт се обърна и видя една тъмна фигура да се измъква от сянката на стената. Беше плътно увита с наметка, сякаш обинтована и Лорана си спомни описанието на драконянина, направено от Тас.
— Носят ли други оръжия? — попита Гакхан с очи, приковани в бойната брадва на Флинт.
— Не — отвърна остро Лорана.
— Претърси ги — нареди Гакхан на Бакарис.
— Имаш честната ми дума. Аз съм принцесата на Куалинести…
Бакарис пристъпи към нея.
— Елфите имат собствен кодекс на честта — изсъска той. — Поне така каза онази нощ, когато ме простреля с проклетата си стрела.