Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Китиара вдигна вежди и го погледна.
— Съжалявам, милорд — каза тя закачливо, — но нейно Мрачно величество я иска. Може би ще я получите, когато Кралицата приключи с нея.
Ариакас потръпна.
— Тогава няма да ми е от полза. Дай я на приятеля си, Лорд Сот. Той обичаше някога елфи, ако си спомням добре.
— Така е — промърмори Китиара и присви очи. Внезапно вдигна ръка. — Слушай! — прошепна тя.
Ариакас замълча. Отначало не чу нищо, но постепенно долови странен звук — сякаш стотици жени оплакваха своите мъртви. Докато се вслушваше, шумът ставаше все по-силен, пронизвайки нощната тишина. Той остави чашата си и се изненада, когато видя, че ръката му трепери. Погледна към Китиара — лицето й бе пребледняло под загара, а големите й очи се бяха разширили. Като почувства погледа му, тя преглътна и облиза сухите си устни.
— Ужасно е, нали? — попита тя с дрезгав глас.
— Виждал съм какви ли не ужаси в Кулите на Висшата Магия, но те бяха нищо в сравнение с това. Какво е то?
— Ела. — Кит се изправи. — Ако не те е страх, ще ти покажа.
Излязоха от стаята и тя го поведе по виещите се коридори на замъка, докато се върнаха при спалнята й над кръглото, сводесто предверие.
— Стой в сянката — предупреди го тя.
„Ненужно предупреждение“, помисли си Ариакас, докато тихо се промъкваха на балкона над кръглото помещение. Когато погледна надолу, се смрази от истински ужас и облян в пот, бързо се отдръпна в сенките на спалнята.
— Как можеш да понасяш това? — попита той, когато Китиара влезе и затвори вратата след себе си. — Всяка нощ ли е така?
— Да. — Тя си пое дълбоко дъх и затвори очи. След миг се беше овладяла. — Понякога си мисля, че съм свикнала, после отново правя грешката да погледна надолу. Песента не е толкова лоша…
— Ужасна е! — потрепери Ариакас и изтри студената пот от челото си. — Значи Лорд Сот седи всяка нощ на трона си, заобиколен от своите воини-скелети и черните вещици му пеят тази кошмарна приспивна песен?
— И тя е винаги една и съща — прошепна Китиара. Тя разсеяно вдигна празната гарафа, но я остави на масата. — Макар миналото да го измъчва, той не може да избяга от него. Непрекъснато размишлява и се чуди какво е можел да стори, за да избегне съдбата, която го е обрекла завинаги да обикаля земята без да намери покой. Черните елфи, които са участвали в падението му, са осъдени да преживяват всичко заедно него. Така е всяка нощ. Всяка нощ той трябва отново да я чуе.
— Какви са думите?
— Вече ги знам така добре, както и той — засмя се Китиара, но потръпна. — Поръчай друга гарафа вино и ще ти разкажа историята му, ако имаш време.
— Имам достатъчно — облегна се Ариакас назад. — Но сутринта трябва да тръгна, ако искаш да ти изпратя цитаделите.
Китиара му се усмихна с очарователната, крива усмивка, която мнозина намираха за неустоима.
— Благодаря, милорд. Този път няма да ви разочаровам.
— Надявам се — каза хладно Ариакас и иззвъня с малкото сребърно звънче. Ако го направиш, ще сметнеш, че неговата съдба — той посочи надолу, където воят беше станал пронизителен — е приятна в сравнение с твоята.
— Както знаеш — започна Китиара, — Лорд Сот бил истински благороден рицар на Соламния, но му липсвала самодисциплина и това станало причина за падението му. Той се влюбил в една красива елфа, ученичка на Върховния жрец на Ищар. По това време бил женен, но мисълта за съпругата му изчезнала при вида на красавицата. Като нарушил свещените брачни и рицарски клетви, Сот се отдал на страстта си. Той прелъстил елфата и я довел да живее в крепостта Даргаард, като й обещал да се ожени за нея, а жена му изчезнала при зловещи обстоятелства.
Китиара потръпна и продължи:
— Според това, което чух от песента, елфата останала вярна на рицаря, дори когато открила ужасните му прегрешения. Молила се на богинята Мишакал да му позволи да се поправи и накрая молитвите й били чути — Лорд Сот получил силата да предотврати Катаклизма, но с цената на собствения си живот. Подкрепян от любовта на момичето, което измамил, той заминал за Ищар, решен да спре Върховния жрец и да възстанови погубената си чест. Но по пътя го спрели елфи, послушнички на Върховния жрец, който знаел за престъплението му и го заплашил със смърт. За да унищожат любовта му към елфата, послушничките го излъгали, че в негово отсъствие тя му изневерила.
Гняв завладял Сот, замъглил ума му и бесен от ревност, той препуснал обратно към крепостта Даргаард. Когато на мерил елфата, я обвинил, че го мами. Тогава започнал Катаклизмът. Огромният канделабър в преддверието паднал на пода и обгърнал в пламъци елфата и детето й. Докато умирала, тя проклела рицаря и го обрекла на вечен живот, изпълнен с ужас. Сот и неговите последователи загинали в огъня, само за да се преродят в този ужасяващ образ.