Принц на Хаоса [bg]

— Да, И това го знам.

— Малко след това обаче изчезнал и като че ли никой не знае къде е сега. Известно време си мислех, че може би е мъртъв. След това се добрах до сигурни доказателства, че Коруин е жив и най-вероятно е затворен някъде. Можеш ли да ми кажеш нещо по въпроса?

Тя погледна неочаквано встрани и заяви:

— Чувствам се обидена от това, за което си мисля, че намекваш.

— Съжалявам — казах аз, — но съм длъжен да те попитам.

— Ние сме род с достойнство и чест — продължи тя. — И умеем да приемаме загубата. Щом битката приключи, за нас всичко остава в миналото.

— Приеми извиненията ми. Аз дори съм твой роднина, по майчина линия.

— Да, знам. Това ли беше всичко, което искаше да узнаеш, принц Мерлин?

— Да — отвърнах аз. — Къде да те изпратя?

Тя замълча за миг, след това каза:

— Нали спомена, че имаш два въпроса към мен?

— Няма значение. Размислих за втория.

Джилва ме погледна отново.

— Защо? Защо да няма значение? Защото държа на семейната си чест ли?

— Не. Защото ти вярвам.

— И?

— Ще притесня някого другиго.

— Искаш да кажеш, че е нещо опасно и затова си решил да не питаш точно мен?

— Не съм съвсем наясно с него. Може наистина да се окаже опасно.

— Значи искаш да ме обидиш отново?!

— Пази Боже!

— Тогава ми задай въпроса си.

— Ще трябва първо да ти покажа нещо.

— Ами показвай де!

— Дори ако за целта се наложи да се покатерим на някое от тези дървета?

— Каквото и да ми струва.

— Последвай ме.

Заведох я до дървото и се изкачих по него — беше доста по-лесно при преимуществата на новото ми тяло. Джилва ме следваше, без да изостава.

— Тук горе има път — казах, след като се озовахме на върха. — Аз ще мина първи. Изчакай няколко секунди преди да тръгнеш след мен.

Надигнах се още малко и се прехвърлих. Отстъпих встрани и огледах набързо параклиса. Нищо не се бе променило.

Джилва се появи до мен, ахна и възкликна:

— Божичко!

— Знам добре какво гледам — казах аз, — но не съм сигурен какво виждам, ако разбираш какво искам да кажа.

— Това е храм, посветен на духа на член от кралското семейство на Амбър.

— Да, това е баща ми Коруин — съгласих се аз. — Това гледам. Но какво виждам всъщност? Откъде накъде ще има нещо подобно в Хаос?

Джилва пристъпи бавно напред, изучавайки олтара на татко.

— Мога също така да добавя — продължих аз, — че това не е единственият подобен храм, който съм видял след завръщането си.

Тя протегна ръка и докосна Грейсуондир. После претърси опипом малката ниша под олтара и измъкна оттам свещи. Избра една сребриста, намести я в едно от празните гнезда на канделабъра и я запали с друга свещ. Докато го правеше, промърмори нещо, но не успях да разбера думите й.

Когато се обърна отново към мен, на устните й се бе появила усмивка.

— И двамата ме израснали тук — казах аз. — Как така ти си наясно по въпроса, а аз не съм?