![Принц на Хаоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/5/princ-na-haosa-bg-download.jpg)
Принц на Хаоса [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принц на Хаоса [bg]». Краткое содержание книги:
Обърнах се и влязох в катедралата, за да видя последния от кралете на Хаос.
ГЛАВА 9
Надолу и надолу сред тълпата, към прозореца от застинала лава, гледащ към края на времето и пространството, там където вече няма какво да се види. Вървях сред пламнали навеки стени, които нямаше никога да изгорят, право към гласа, четящ строфи от Книгата за Змията и Дървото на Естеството. Пред мен беше нишата, граничеща с ръба на Мрака, около която във все по-широки кръгове се бяха подредили облечените в червено участници в церемонията. В центъра, до голямата кралска катафалка, бе застанал четецът. Балсамираното тяло на Суейвил бе покрито наполовина от червени цветя, хвърлени от опечалените. В основанието на Кладенеца се развяваха червени траурни флагове. Застанах до една самотна арка, така че всеки, който случайно се обърне, да може да ме огледа добре. Думите на Бансиз от Амбълраш, Върховен жрец на Змията, долитаха до мен толкова ясно, все едно че бях само на няколко крачки от него. В Хаос акустиката е превъзходна. Огледах се, за да мерна нечие познато лице, и открих Дара, Тъбъл и Мандор, седнали най-отпред, което означаваше, че ще помагат на Бансиз при спускането на ковчега през Ръба на вечността. Спомних си за последното погребение, на което бях присъствал, това на Кейн, и отново се сетих за Блуум и за това какви странни мисли могат да минат на човек в подобни случаи.
Затърсих Джърт с поглед. Нямаше го никъде. Джилва Хендрейк бе седнала само два реда пред мен. Погледът ми се прехвърли върху мрака отвъд Ръба. Сякаш гледах не навън, а по-скоро надолу — ако подобни уточнения имат въобще някакъв смисъл, когато става въпрос за първичния хаос. От време на време там се стрелваха светли точици и разкривени очертания. Менящите се картини ми въздействаха като табла от теста на Роршах и аз за малко не задрямах, докато следях мрачните пеперуди, облаци, двойки лица…
По някое време се сепнах и се поизправих на пейката. Какво ли бе прогонило дрямката ми?
Оказа се, че е била тишината. Бансиз бе спрял да чете.
Тъкмо се канех да се наведа напред и да прошепна нещо на Джилва, когато Бансиз подхвана Проверяването. Доста се учудих, че си спомням всички отговори.
И докато монотонният напев се надигаше и проясняваше, видях Мандор, Дара и Тъбъл да се изправят. Те пристъпиха напред и застанаха заедно с Бансиз до ковчега — Дара и Мандор откъм краката, Бансиз и Тъбъл до главата на мъртвия владетел. Церемониалните служители се задигнаха от местата си и започнаха да гасят свещите една по една, докато накрая остана да трепти единствено пламъчето на най-голямата, поставена до самия Ръб зад гърба на Бансиз. В този миг всички се изправихме.
От нетленните огнени мозайки, с които бяха украсени стените на нишата, струеше слаба светлина, която ми позволяваше да различавам макар и смътно движенията на четиримата.
Четирите фигури се наведоха леко, за да хванат дръжките на ковчега. След това се изправиха и бавно поеха към Ръба. Един от свещенослужителите се приближи до голямата свещ, за да изгаси и нейния пламък в мига, в който тленните останки на Суейвил бъдат предадени на Хаоса.
Още шест крачки до Ръба… Три. Две…
Бансиз и Тъбъл застанаха в самия край и започнаха да наместват ковчега в каменния жлеб, издълбан в пода. Дара и Мандор също спряха. Бансиз запя последната строфа от ритуала.
Молитвата свърши и в същия миг прокънтя сподавено проклятие. Мандор залитна напред, сякаш нещо го дръпна. Дара се просна встрани. Ковчегът тракна върху каменния под. Ръката на свещенослужителя вече бе посегнала към фитила на свещта и пламъкът угасна. Разнесе се стържещ звук и ковчегът се плъзна напред. Последваха нови ругатни и проклятия. Един мрачен силует заотстъпва от самия Ръб…
Тогава се чу писъкът. Една едра фигура залитна и изчезна в небитието. Писъкът утихна…
Вдигнах левия си юмрук, заповядах на Колелцето да сътвори кълбо от светлина и кълбото се появи, разраствайки се като сапунен мехур. Изведнъж цялата зала засвятка, сякаш бе изпълнена от тълпа фоторепортери, които щракат неистово със светкавиците на апаратите си. Повечето от присъстващите бяха призовали почти едновременно предпочитаното си магическо осветление. Храмът грейна ослепително, огрян от десетки, пръснати навсякъде източници на светлина.
Примигайки успях да забележа Бансиз, Мандор и Дара да обсъждат нещо до Ръба. Тъбъл и останките на Суейвил не се виждаха никъде.
Благородникът, който преди седеше до мен, вече бе хукнал нанякъде. Последвах примера му, тъй като ми беше повече от ясно, че атмосферата тук не предразполага към дълголетие. Прескочих предната пейка и докоснах рамото на Джилва.