Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Лара, той е опасен човек. Изпитва удоволствие да унищожава хората.
— Излишно се безпокоиш.
Финансирането на „Камерън Тауърс“ мина гладко. Лара беше права. Банкерите разбираха, че най-високият небостъргач в света ще бъде сензация. А името Камерън му придаваше допълнителен престиж. Те желаеха да бъдат свързани с нея.
Лара беше нещо повече от знаменитост. Бе символ за всички жени, икона. „Щом тя може да постигне всичко това, защо да не опитам и аз?“ Нов парфюм бе наречен с нейното име. Канеха я на всички важни обществени прояви, домакините се надпреварваха да я осигурят на вечерите си. Името й на някоя сграда бе сигурен белег за успех.
— Ще създадем своя строителна компания — реши един ден Лара. — Имаме екипи. Ще ги предлагаме срещу заплащане и на други строители.
— Идеята не е лоша — съгласи се Келър.
— Тогава да действаме. Кога ще направим първата копка на „Камерън Тауърс“?
— Сделката се урежда. Бих казал, че след три месеца ще бъде възможно.
Лара се облегна на стола си.
— Представяш ли си го, Хауард? Най-високият небостъргач в света!
Той се запита как ли би изтълкувал Фройд това.
Атмосферата по време на церемонията за първата копка на „Камерън Тауърс“ беше като в огромен цирк. Главната атракция бе принцесата на Америка — Лара Камерън. Събитието бе широко рекламирано във вестниците и по телевизията и събралата се тълпа от двеста души очакваше идването на Лара. Когато лимузината й пристигна, тълпата зарева:
— Ето я!
Лара слезе от колата и се отправи да поздрави кмета, а полицията и охраната едва удържаха тълпата. Хората се блъскаха, крещяха и викаха името й, а светкавиците на фотоапаратите непрекъснато проблясваха. В специално ограден с въжета сектор се бяха събрали банкери, шефове на рекламни агенции, директори на компании, предприемачи, ръководители на проекти, представители на обществеността, архитекти. На стотина фута от тях стояха големи булдозери и багери, готови да започнат работа. Петдесет камиона, наредени един до друг, чакаха да извозват изкопаната маса.
Лара стоеше до кмета и председателя на района Манхатън. Започна да ръми. Джери Таунзенд бързо предложи на Лара чадър, но тя усмихнато отказа.
Кметът заговори пред камерите:
— Днес е голям ден за Манхатън. Церемонията за първата копка на „Камерън Тауърс“ отбелязва началото на един от най-големите строежи в историята на Манхатън. Теренът между шест пресечки ще се превърне в модерен район, който ще включва жилищни сгради, два търговски центъра, конгресен център и най-високия небостъргач в света.
Тълпата заръкопляска. Кметът продължи:
— Където и да погледнете, ще видите приноса на Лара Камерън, въплътен в бетон. По-нагоре се намира „Камерън Сентър“, близо до него е „Камерън Плаза“ и половин дузина жилищни строежи. Из цялата страна ще срещнете хотели от веригата „Камерън“.
Кметът се обърна с усмивка към Лара.
— А тя е не само умна, но и красива.
Чу се смях и ръкопляскания.
— Дами и господа — Лара Камерън!
Лара се усмихна пред камерата.
— Благодаря, господин кмете. Аз се чувствам много щастлива, че съм дала малък принос за нашия чудесен град. Баща ми винаги казваше, че причината да се появим на тази земя е… — тя се поколеба. С крайчеца на окото зърна позната фигура в тълпата. Стив Мърчисън. Бе виждала снимките му по вестниците. Какво търси той тук? Лара продължи: — … да я оставим в по-добър вид, когато си отидем от нея. Е, надявам се, че в съвсем малка степен аз съм успяла да направя своето.
Отново се чуха ръкопляскания. Връчиха на Лара предпазна каска и строителна лопата.
— Време е за работа, мис Камерън.
Светкавиците отново запроблясваха. Лара взе лопатата и направи първата копка.
В края на церемонията поднесоха напитки, а телевизионните камери продължиха да отразяват събитието. Когато Лара отново се огледа, Мърчисън не се виждаше никъде.
След половин час Лара бе в лимузината на път към кантората си. Джери Таунзенд седеше до нея.
— Мисля, че мина страхотно — рече той. — Направо страхотно.
— Не беше зле — засмя се Лара. — Благодаря ти, Джери.
Канцелариите на „Камерън Ентърпрайзис“ заемаха целия петнадесети етаж на „Камерън Сентър“. Когато Лара слезе от асансьора на петнадесетия етаж, вече всички знаеха, че пристига. Секретарки и служители усърдно работеха.
Лара се обърна към Джери Таунзенд.
— Ела в кабинета ми.
Кабинетът бе просторен, с ъглово разположение и изглед към града. Лара прегледа някакви документи на бюрото си и вдигна поглед към Джери.