Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Свърза ли се с Хауард?
— Да, сградата е празна.
— Хубаво. Обади се на прокурора. Кажи му, че още преди два дни съм наредила на бездомниците да освободят сградата, но се е получило някакво недоразумение. Днес веднага щом съм разбрала това, съм изпразнила зданието. Сега се връщам в службата. Разбери дали все още иска да ме арестува.
Тя се обърна към шофьора:
— Карай през парка и не бързай.
След тридесет минути, когато Лара се върна в кабинета си, мъжете със заповедта за задържането й си бяха отишли.
Лара се съвещаваше с Хауард Келър и Тери Хил.
— Наемателите са все така непреклонни — каза Хауард. — Предложих им още пари. Не искат да напуснат. Имаме само пет дни преди булдозерите да започнат работа.
— Помолих мистър Кларк да пречертае проекта — рече Лара.
— Видях го — отвърна Келър. — На нищо не прилича. Не можем да оставим тая стара сграда по средата на новия гигантски строеж. Трябва да се свържем с банката и да поискаме отлагане на датата за започване на строителните работи.
— Напротив — рече Лара, — искам да я изтеглим по-напред.
— Какво?
— Свържи се със строителната фирма и им кажи още утре да започнат работа с булдозерите.
— Утре? Лара…
— Рано сутринта. Вземи тези планове и ги дай на техническия ръководител на строежа.
— Каква полза от това? — попита Келър.
— Ще видим.
На другата сутрин наемателите, останали в „Апартаменти Дорчестър“ бяха събудени от рева на булдозери. Погледнаха през прозорците си и видяха механичните чудовища, които сриваха всичко по пътя си. Наемателите се смаяха. Мистър Хърши, който живееше на последния етаж, се втурна навън и закрещя на техническия ръководител:
— Какво правите? Нямате право!
— Кой каза?
— Градският съвет. — Хърши посочи сградата, в която живееше. — Нямате право да пипате това здание.
Строителят погледна плановете пред себе си.
— Точно така. Наредено ни е да не го бутаме.
Хърши се намръщи.
— Какво? Я да видя! — той погледна чертежа и ахна: — Нима ще строят около нашата сграда?
— Точно така, господине.
— Но това е невъзможно! А шумът? А мръсотията?
— Това не ме засяга. Сега, ако обичате, махнете се, за да продължим работата си.
След половин час секретарката на Лара съобщи:
— Търси ви някой си господин Хърши.
— Кажи му, че ме няма.
Когато Хърши позвъни за трети път следобед, Лара най-после вдигна телефона.
— Да, мистър Хърши, какво обичате?
— Бих искал да се срещна с вас, мис Камерън.
— За съжаление много съм заета. Можете да кажете и по телефона за какво става дума.
— Е, ще бъдете доволна да узнаете, че разговарях и с другите наематели и всички решихме, че изглежда ще бъде най-добре да приемем предложението ви и да освободим жилищата.
— Предложението ми вече е невалидно, мистър Хърши, всички можете да си останете там.
— Но ако строите около нас, ние изобщо няма да можем да спим!
— Кой ви каза, че ще строим около вас? — запита Лара. — Откъде имате тази информация?
— Техническият ръководител ми показа плановете.
— Той ще бъде уволнен! — гласът на Лара бе гневен. — Това е поверителна информация.
— Почакайте! Нека да поговорим като разумни хора. За вашия проект, а и за нас, ще бъде по-добре, ако се махнем оттук. Не искам да живея сред многоетажни блокове, по дяволите.
— Не ме интересува дали ще се махнете или ще останете, мистър Хърши — отвърна Лара. След малко тонът й се смекчи: — Чуйте какво ще ви кажа, ако сградата бъде освободена преди началото на следващия месец, аз съм съгласна да остане в сила първоначалното ни предложение.
Усещаше го как обмисля положението. Най-накрая той неохотно каза:
— Добре. Ще поговоря с останалите, но съм сигурен, че ще се съгласят. Искрено съм ви благодарен за това, мис Камерън.
— За мен беше удоволствие, мистър Хърши — отвърна Лара.
Следващия месец започна сериозната работа по новия проект.
Репутацията на Лара растеше. „Камерън Ектърпрайзис“ строяха многоетажна сграда в Бруклин, търговски център в Уечестър, търговски комплекс във Вашингтон, жилищен проект в Далас, кооперации в Лос Анжелос. Капиталите прииждаха от банки, спестовни каси, частни инвеститори. Лара бе станала ИМЕ.
Кати се върна на работа.
— Аз съм тук. Лара я огледа.
— Как се чувстваш?
Кати се усмихна.
— Чудесно, благодарение на…
— Имаш ли достатъчно сили?
Въпросът я изненада.
— Да, аз…
— Хубаво. Ще ти трябват. Правя те мой административен помощник. Ще получиш и добро повишение на заплатата.
— Не знам какво да кажа. Аз…