Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Предложете им повече пари.
— Въпросът не е в парите. Живеят там отдавна и не искат да се местят. Там им е по-удобно.
— Тогава да ги накараме да се почувстват неудобно.
— Какво искаш да кажеш?
Лара стана.
— Хайде да идем да видим сградата.
По пътя срещнаха жени, които ровеха в боклуците, и бездомници, които просеха милостиня.
— В такава богата страна това е истински позор — рече Лара.
„Апартаментите Дорчестър“ беше шестетажна тухлена сграда в средата на парцел от стари постройки, очакващи булдозерите. Лара я разгледа.
— Колко наематели живеят там?
— Шестнадесет се преместиха, но шестима все още се инатят.
— Значи имаме шестнадесет свободни апартамента?
— Да, защо? — озадачен я погледна Келър.
— Хайде да ги населим.
— Да ги дадем под наем? Какъв е смисълът да…
— Няма да ги даваме под наем. Ще ги дарим на бедняците. В Ню Йорк има хиляди бездомни. Ще се погрижим за част от тях. Подслонете колкото е възможно повече. И се погрижете да им дадат храна.
Келър се намръщи:
— Струва ми се, че това не е от най-добрите ти хрумвания.
— Хауард, ще станем благотворители. Ще направим нещо, което не е по силите на кметството — ще подслоним бездомните.
Лара внимателно огледа прозорците.
— Искам да заковете прозорците.
— Какво?
— Нека сградата да изглежда като запустяла съборетина. Живее ли някой в таванския апартамент с градината на покрива?
— Да.
— Сложете голямо рекламно табло, така че да му закрие гледката.
— Но…
— Действай!
В кабинета й я чакаше съобщение.
— Доктор Питърс моли да му се обадите — каза Триша.
— Свържи ме.
Той веднага се обади.
— Лара, прегледах секретарката ти.
— Е?
— Има тумор. Опасявам се, че е злокачествен. Препоръчвам незабавна мастектомия.
— Искам мнението и на друг лекар — рече Лара.
— Разбира се, щом искаш, но аз съм завеждащ отделение и…
— Въпреки това искам още едно мнение. Нека да я прегледа и друг и ми се обади колкото е възможно по-скоро. Къде е Кати сега?
— На път към теб.
— Благодаря, Алън.
Лара остави слушалката и натисна бутона на уредбата.
— Щом Кати се появи, прати я при мен.
Лара гледаше календара на бюрото си. Имаше само тридесет дни, за да изпразни сградата, преди определената дата за започване на строителството.
„Шест упорити наематели. Добре, да видим колко време ще издържат“, рече си Лара.
Кати влезе в кабинета с подпухнало лице и зачервени очи.
— Разбрах — каза й Лара. — Много съжалявам, Кати.
— Ще умра — промълви Кати.
Лара стана и я прегърна.
— Нищо подобно. В борбата с рака е постигнат голям напредък. Ще те оперират и ще се оправиш.
— Мис Камерън, не мога да си позволя…
— Аз ще се погрижа за всичко. Доктор Питърс ще ти уреди още един преглед. Ако диагнозата се потвърди, незабавно ще те оперират. Сега си иди вкъщи и почивай.
Очите на Кати отново се насълзиха.
— Аз… благодаря.
Излизайки от кабинета, Кати си мислеше „Никой не познава тази дама.“
XV
Следващия понеделник Лара имаше гост.
— Мистър О’Брайън от градската планова комисия иска да се срещне с вас, мис Камерън.
— По какъв въпрос?
— Не каза.
Лара позвъни на Келър по уредбата.
— Би ли дошъл при мен, Хауард?
На секретарката каза:
— Нека мистър О’Брайън да влезе.
Анди О’Брайън беше едър, червендалест ирландец с лек акцент.
— Мис Камерън?
Лара остана седнала зад бюрото си.
— Да. С какво мога да ви бъда полезна, мистър О’Брайън?
— Боя се, че сте нарушили закона, мис Камерън.
— Така ли? За какво става дума?
— Вие ли притежавате „Апартаменти Дорчестър“ на Четиринадесета улица?
— Да.
— Имаме сведения, че около стотина бездомници са се настанили там.
— О, това ли? — усмихна се Лара. — Да, реших, че щом градският съвет не прави нищо за бездомниците, аз ще помогна. Дадох им подслон.
Хауард Келър влезе в кабинета.
— Това е мистър Келър, мистър О’Брайън.
Двамата мъже се ръкуваха.
Лара се обърна към Келър.
— Точно обяснявах, че осигурявайки подслон, ние помагаме на кметството.
— Вие ли ги поканихте, мис Камерън?
— Точно така.
— Имате ли разрешително от съвета?
— За какво?
— Щом предлагате подслон, кметството трябва да одобри това. Има някои строго определени условия, които трябва да бъдат спазвани.