Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Как е баща ти? Има ли подобрение?
Какво знаеше тя за баща му.
— Той… не е добре.
— Знам. Страда от хореята на Хънтигтън, нали?
— Да.
Това бе ужасна болест. Бързо прогресираше, водеше към дегенерация, характеризираше се с неволни спазматични гримаси и изстъпления, придружавани със загуба на умствените способности.
— Откъде знаете за баща ми?
— Участвам в директорския съвет на болницата, където го лекуват. Чух двама лекари, които обсъждаха неговия случай.
— Това е неизлечимо — сдържано рече Джери.
— Всичко е неизлечимо, докато открият лек. Направих някои проучвания. Един лекар в Швейцария е напреднал доста в изучаването на болестта. Готов е да се заеме с баща ти. Аз ще се погрижа за разходите.
Джери стоеше като зашеметен.
— Става ли?
Той едва можа да проговори:
— Добре. „Аз изобщо не я познавам, помисли си той. Никой нея познава.“
Историята се пишеше, но Лара бе твърде заета, за да го забележи. Роналд Рейгън бе преизбран, а един мъж на име Михаил Горбачов наследи Черненко като ръководител на СССР.
Лара построи жилищен комплекс за хора с ниски доходи в Детройт.
През 1986 година Айвън Бойски бе глобен сто милиона долара за облагодетелстване като длъжностно лице в търговски скандал и бе осъден на три години затвор.
Лара започна строеж на жилищни кооперации в Куинс. Инвеститорите горяха от желание да споделят магията на нейното име. Група немски банкери инвеститори долетя в Ню Йорк, за да се срещне с Лара. Тя определи срещата веднага след кацането им. Те протестираха, но тя каза:
— Съжалявам, господа, но разполагам само с това време. Заминавам за Хонконг.
Поднесоха на немците кафе. Лара пи чай. Един от немците се оплака от вкуса на кафето.
— Това е специален букет, който приготвят за мен — обясни Лара. — Постепенно се привиква с вкуса му. Заповядайте още една чашка.
В края на преговорите Лара бе получила всичко, което искаше.
Животът й бе серия от интересни и хубави неща, с изключение на един тревожен инцидент. Няколко пъти Лара се бе сблъсквала със Стив Мърчисън при различни имоти, но винаги успяваше да го надхитри.
— Мисля, че трябва да се оттеглим — предупреждаваше я Келър.
— Нека той се оттегли.
Една сутрин пристигна пакет, увит в хубава розова хартия от „Бендъл“. Кати го остави на бюрото на Лара.
— Ужасно тежко е — рече Кати. — Ако е шапка, ще имаш ядове.
Любопитна, Лара го разви и отвори капака. Кутията беше пълна с пръст. Вътре имаше визитка с надпис „Погребално бюро Франк И. Камбъл“.
Всички строителни проекти вървяха добре. Лара прочете, че строежът на едно игрище в града е осуетен поради бюрократични пречки, намеси се, построи го със своята компания и го подари на градския съвет. Това бе широко отразено от средствата за информация. Едно заглавие гласеше: „Лара Камерън е синоним на «Мога да го направя.»“
Тя се срещаше с Пол един или два пъти седмично, но всеки ден разговаряше с него по телефона.
Купи си къща в Саутхамптън и живееше във фантастичен свят на скъпи бижута, кожи и лимузини. Гардеробите й бяха пълни с дрехи от известни дизайнери. „Трябват ми дрехи за училище. — Да не съм пълен с пари. Поискай си нещо от Армията на спасението.“
И Лара поръчваше нов тоалет.
Служителите й бяха нейното семейство. Тревожеше се за тях и бе щедра. Те бяха всичко, което имаше. Помнеше рождените им дни и годишнините им. Помагаше да запишат децата си в добри училища и създаваше фондове за стипендиите им. Когато те се опитваха да й благодарят, Лара се притесняваше. Беше й трудно да изразява чувствата си. Баща й се подиграваше с това и тя бе изградила защитна стена около себе си. „Никой вече няма да може да ме нарани, закле се Лара. Никой.“
ЧАСТ ТРЕТА
XVI
— Хауард, утре сутринта заминавам за Лондон.
— По какъв въпрос? — попита Келър.
— Лорд Макинтош ме кани да разгледам един имот, който го интересува. Предлага ми съдружие.
Брайън Макинтош бе един от най-богатите английски предприемачи в областта на недвижимите имоти.
— В колко часа заминаваме? — попита Келър.
— Реших да замина сама.
— О?
— Искам да останеш тук и да държиш всичко под око.
Той кимна:
— Добре, ще се постарая.
— Знам. Винаги мога да разчитам на теб.
Пътуването до Лондон мина спокойно. Частният „Боинг 727“, който Лара бе купила, излетя сутринта и кацна на летище Лутън край Лондон. Лара не подозираше, че скоро в живота й ще настъпи промяна.