Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Заслужила си го.
Лара съзря бележника в ръцете на Кати.
— Какво има?
— Списание „Гастроном“ би искало да публикува вашата любима рецепта. Интересува ли ви това?
— Не. Кажи им, че съм твърде… почакай — тя се замисли дълбоко, после тихо рече: — Да, ще им дам една рецепта.
След три месеца списанието я публикува.
Блак бън3 — типичен шотландски специалитет. Плънката се завива в тънка кора от тесто, приготвено от половин фунт брашно, четвърт фунт масло, малко студена вода, половин чаена лъжичка бакпулвер. За плънката са необходими два фунта стафиди, половин фунт смлени бадеми, три четвърти фунт брашно, половин фунт захар, две чаени лъжички бахар, една чаена лъжичка смлян джинджифил, една чаена лъжичка канела, половин чаена лъжичка бакпулвер, малко бренди…
Лара дълго гледа статията, която сякаш й върна оня вкус, миризмата на кухнята в пансиона, шума на наемателите по време на вечеря. Баща й — безпомощен в леглото. Тя остави списанието.
Хората разпознаваха Лара на улицата, влизането й в някой ресторант предизвикваше развълнуван шепот, ходеше на различни места, придружавана от пет-шест видни ухажори, получаваше ласкателни предложения, но те не я интересуваха. По някакъв странен и мистериозен начин тя все още търсеше някого. Някой, който й бе познат. Някой, когото все още не бе срещнала.
Всяка сутрин Лара ставаше в пет часа и шофьорът й Макс я откарваше на някой от строежите. Тя стоеше, гледаше създаваното от нея и мислеше: „Не беше прав, татко. Мога да събирам наема.“
За Лара денят започваше с шума на пневматичните чукове, с рева на булдозерите, със звъна на метала. Качваше се с раздрънканите временни асансьори до върха на желязното скеле, заставаше там, вятърът духаше в лицето й, а тя си казваше: „Аз притежавам този град.“
Пол Мартин и Лара бяха в леглото.
— Разбрах, че днес отново здраво си сдъвкала няколко от твоите строители.
— Заслужаваха си го — отвърна тя. — Работили са небрежно.
Пол се засмя.
— Е, вече поне не им удряш шамари.
— Но виж какво излезе от това — запознах се с теб, — сгуши се тя до него.
— Трябва да замина за Лос Анжелос. Искам да дойдеш с мен. Можеш ли да се измъкнеш за няколко дни?
— Би било прекрасно, Пол, но е невъзможно. Дните ми са разчетени с хронометър.
Той се изправи и я погледна.
— Може би се пренатоварваш, бебче. Не ставай прекалено заета за мен.
Лара се усмихна и го погали.
— Не се безпокой, това никога няма да се случи.
През цялото време е бил пред очите й, а тя не го е забелязала. Това беше огромен имот на брега в района на Уолстрийт, близо до Световния търговски център. Сега се продаваше. Много пъти Лара бе минавала оттам, ала чак сега виждаше в представите си какво точно трябва да се построи тук — най-високия небостъргач в света. Знаеше какво ще каже Хауард: „Надценяваш възможностите си, Лара. Недей да се захващаш с това.“ Но разбираше, че нищо няма да я спре.
Прибра се в кабинета и събра екипа си на съвещание.
— Ще купим крайбрежния парцел на Уолстрийт — съобщи тя. — Ще построим най-високия небостъргач в света.
— Лара…
— Преди да се изкажеш, Хауард, нека да подчертая няколко неща. Местоположението е идеално — в сърцето на деловия център. Кандидатите да наемат канцеларии точно там ще се изпотрепят. Не забравяйте, че това ще бъде най-високият небостъргач в света. Това е сензация. Ще стане нашият флагман. Ще се нарича „Камерън Тауърс“.
— Откъде ще вземем пари?
Лара му подаде един лист. Келър прегледа цифрите.
— Голям оптимист си.
— Аз съм реалист. Не говорим за каква да е сграда, а за едно бижу, Хауард.
Той мислеше напрегнато.
— Ще надхвърлиш средствата, които можеш да си позволиш.
Лара се усмихна.
— Няма да ни е за първи път.
— Най-високият небостъргач в света… — замислено промълви Келър.
— Точно така. Всеки ден банките ни предлагат пари. Ще приемат предложението ни с готовност.
— Сигурно — Келър я погледна. — Много го искаш, нали?
— Да.
Той въздъхна и огледа групата.
— Добре. Първата стъпка е да получим правото на закупуване на имота.
Лара се усмихна.
— Вече го направих. Имам и още една новина. Стив Мърчисън е преговарял за закупуването на този парцел.
— Спомням си го. Отнехме му парцела за хотел в Чикаго.
„Този път ще оставя нещата така, защото мисля, че не знаеш какво правиш, кучко. Но в бъдеще не заставай на пътя ми, защото ще пострадаш.“
— Точно така.
Мърчисън бе станал един от най-безскрупулните и преуспяващи предприемачи в Ню Йорк.
3
„Черна кифла“ (англ.) — Б.пр.