Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
— Какви въпроси?
— Нищо особено — усмихна се той. — Влизай и сядай, момичето ми.
Инспекторът побутна един стол към нея. Лира приседна предпазливо и чу как вратата се затваря. Доктор Малоун стоеше наблизо. Панталеймон, отново щурец, се беше сгушил в джобчето на блузката, и трепереше. Тя го усещаше и мислено му нареди да престане.
— Откъде идваш, Лира? — попита инспектор Уолтърс.
Ако кажеше Оксфорд, лесно щяха да я разкрият. Но не можеше и да им признае, че идва от друг свят. Тези хора бяха опасни, веднага щяха да поискат да узнаят повече. Тя се сети за единствения град освен Оксфорд, за който беше чувала тук. Града на Уил.
— От Уинчестър.
— Май си имала премеждие, а, Лира? — подметна инспекторът. Откъде са тези синини? На бузата, на крака… Да не те е бил някой?
— Не — отрече тя.
— Ходиш ли на училище?
— Да — отвърна Лира и добави: — От време на време.
— Днес не трябваше ли да си на училище?
Тя не отговори. Започваше да се чувства все по-неуверено. Погледна към доктор Малоун, чието лице беше изопнато и мрачно.
— Дойдох да видя доктор Малоун — каза тя.
— В Оксфорд ли си се настанила, Лира? Къде по-точно?
— У едни хора. Мои приятели.
— Какъв е адресът им?
— Не го знам точно. Мога лесно да го открия, но не помня името на улицата.
— Какви са тези хора?
— Приятели на баща ми.
— Да, разбирам. А как откри доктор Малоун?
— Баща ми е физик и я познава.
Нещата като че започваха да се оправят. Лира се отпусна и започна да лъже по-уверено.
— И тя ти показа върху какво работи, така ли?
— Да. Машината с екрана… и от този род.
— Тези неща те интересуват, нали? Науката и така нататък?
— Да, особено физиката.
— Когато пораснеш, с наука ли ще се занимаваш?
На такъв въпрос се отговаряше с невинен поглед и Лира направи точно това. Мъжът обаче не се впечатли особено. Бледите му очи се насочиха към младата жена, после отново се върнаха на Лира.
— Ти изненада ли се от онова, което доктор Малоун ти показа?
— Да, донякъде, но все пак знаех какво мога да очаквам.
— Заради баща ти ли?
— Да. И той се занимава със същото.
— О, сигурно. А ти разбираш ли го?
— Някои неща.
— Значи баща ти изследва тъмната материя?
— Да.
— И е напреднал колкото доктор Малоун?
— Не точно по същия начин. Някои неща прави по-добре, но няма такава машина с букви на екрана.
— А Уил също ли живее при твоите приятели?
— Да, той…
В този миг Лира се усети, но късно. Беше направила ужасна грешка.
Те също, защото скочиха мигновено на крака, за да я спрат. Но доктор Малоун кой знае как се озова на пътя им и сержант Клифърд се блъсна в нея и падна, препречвайки пътя на инспектора. Това позволи на Лира да изскочи от стаята и да затръшне вратата след себе си. Миг по-късно тя вече тичаше с все сила към стълбите.
От една врата излязоха двама мъже в бели престилки и тя връхлетя върху тях. Панталеймон се превърна в сврака, записка, запляска с крила и ги уплаши толкова много, че те се стъписаха и застинаха на място като заковани. Лира се изтръгна от ръцете им и хукна по стълбите. Стигна фоайето тъкмо когато портиерът оставяше слушалката. Той закуцука към нея с вик:
— Ей, ти! Спри, чуваш ли!
Лира вече беше пред въртящата се врата. В този миг асансьорът зад гърба й се отвори и мъжът със светлата коса изскочи отвътре, толкова бърз и силен…
А проклетата врата не искаше да се завърти! Панталеймон й изкрещя, че блъска на обратно.
Пищейки от страх, тя се хвърли с цялата се тежест върху масивното стъкло и успя да завърти вратата тъкмо навреме, за да се изплъзне от ръцете на портиера, който пък се озова на пътя на светлокосия. В суматохата те се сблъскаха и Лира изхвърча навън.
Хукна през улицата, без да обръща внимание на колите, на спирачките, на свиренето на гуми. Втурна се в пролуката между сградите и отново изскочи на оживена улица с коли от двете посоки, но тя беше бърза и се провираше ловко между тях. Ала как да избяга от светлокосия, който през цялото време беше зад гърба й? Господи, колко беше страшен!
Прескочи някаква ограда, провря се през туфа храсти и се озова в градина. Панталеймон, превърнат в лястовица, я упътваше от въздуха. Лира се сгуши зад една барачка за въглища. Чу как мъжът я подмина, толкова бърз и пъргав, и стъпките му постепенно заглъхнаха.
— Давай назад, към шосето! — подвикна Панталеймон.
Тя изпълзя от скривалището си и изтича през градинската портичка към открития тротоар на Банбъри роуд. След малко вече беше на Норъм Гардънс, тиха улица с дървета и високи викториански къщи недалеч от парка.