Ш-ш-шт

— Изплаши ме!

— Заспала съм. Ако те бях чула да влизаш, щях да се обадя. — Отметна косата от лицето си и примигна сънено. — Колко е часът?

Стоварих се на най-близкото кресло и се опитах да възвърна нормалния си пулс. Въображението ми беше изфабрикувало две жестоки очи зад скиорска маска. Сега, когато вече бях сигурна, че този тип не е плод на въображението ми, изпитах непреодолимо желание да разкажа на мама всичко — как се беше хвърлил върху доджа и как беше нападнал Ви. Той ме преследваше и беше склонен към насилие. Трябваше да сложим нови брави. Струваше ми се логично да въвлечем и полицията. Щях да се чувствам много по-спокойна нощем, ако до тротоара имаше паркирана полицейска кола.

— Щях да изчакам, за да повдигна въпроса — прекъсна мислите ми мама, — но не съм сигурна, че изобщо някога ще има подходящ момент.

— Какво има? — намръщих се аз.

Тя изпусна продължителна и тревожна въздишка.

— Смятам да обявя фермата за продажба.

— Какво? Защо?

— Вече цяла година се мъчим, а аз не печеля, колкото се надявах. Обмислях дали да не започна работа още някъде, но честно казано, денонощието няма достатъчно часове — засмя се тя невесело. — Надницата на Доротея е скромна, но това са допълнителни разходи, които не можем да си позволим. Единственото, което ми хрумва, е да се преместим в по-малка къща. Или в апартамент.

— Но това е нашата къща.

Всичките ми спомени бяха тук. Спомените за татко бяха тук. Не можех да повярвам, че и тя не се чувства по същия начин. Бях готова на всичко, за да останем.

— Ще почакам още три месеца, но не възлагай големи надежди.

В този момент разбрах, че не мога да кажа на мама за мъжа със скиорската маска. Още утре щеше да напусне работа. Щеше да си намери нещо в града и тогава нямаше да имаме друг избор, освен да продадем фермата.

— Хайде да поговорим за нещо по-весело — насили се да се усмихне мама. — Как мина вечерята?

— Добре — отвърнах мрачно.

— А Ви? Възстановява ли се?

— Утре може да се върне на училище.

Мама се усмихна накриво:

— Добре, че си е счупила лявата ръка, иначе нямаше да може да си води бележки в час и си представям колко разочарована щеше да се чувства.

— Ха, ха — отвърнах. — Отивам да направя по един горещ шоколад. — Надигнах се и посочих през рамо към кухнята: — Ти искаш ли?

— Всъщност звучи прекрасно. Аз ще запаля огън.

Отскочих до кухнята за чаши, захар и кутията с какао, а когато се върнах, мама беше сложила чайника върху печката. Настаних се върху облегалката на канапето и й подадох чашата.

— Как разбра, че си влюбена в татко? — попитах уж нехайно. Винаги имаше вероятност споменаването на татко да предизвика порой от сълзи, а аз се надявах да го избегнем.

Мама се настани на канапето и вдигна крака върху ниската масичка.