Буреносен фронт
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Буреносен фронт». Краткое содержание книги:
Отвън бурята продължаваше да трещи и да гърми, леко приглушена от дебелите стени на мазето.
Сюзан се притискаше до мен и почти плачеше.
— Защо не ни убива? Защо не може да ни пипне?
— Не може — отговорих нежно. — Не може да премине, нито да пробие кръга по някакъв начин. Ние сме на сигурно място, докато някой от нас не прекоси линията.
— Боже мой — каза Сюзан. — И колко дълго ще трябва да стоим тук?
— До разсъмване — казах аз. — Когато слънцето изгрее, то ще си отиде.
— Но тук долу не прониква слънце — възрази тя.
— Действа по друг начин. Нещо като проводник на напрежение, който води до този, който го е повикал. Енергийна линия. Щом слънцето се покаже, този проводник се прекъсва и то изчезва, като балон, на който му е изпуснат въздухът.
— И кога ще стане това? — попита тя.
— Ами след около десет часа.
— О — простена тя, облегна глава на голите ми гърди и затвори очи.
Демонът жаба обикаляше бавно около нас и търсеше слабо място в нашия щит. Нямаше такова. Затворих очи и се опитах да мисля.
— Ей, Хари — подхвана Боб.
— Не сега, Боб.
— Но, Хари… — упорстваше той.
— Млъкни, Боб. Опитвам се да мисля. Ако искаш да си полезен, кажи ми защо тази спасителна отвара, която ти толкова хвалеше, не помогна на Сюзан.
— Хари — протестира Боб. — Тъкмо това се опитвам да ти кажа.
Сюзан промърмори, притисната до гърдите ми.
— Наистина ли става много топло тук, или само на мен така ми се струва?
Разтърси ме ужасно подозрение. Погледнах към Сюзан и ми прилоша. Не. Не може да бъде.
Тя впи в мен черните си замъглени очи.
— Хари, нали ще умрем? Искало ли ти се е да умреш, докато се любиш?
Тя целуна гърдите ми.
Беше чудесно. Наистина много хубаво. Опитвах се да не поглеждам към красивия й гръб, който лежеше гол под ръката ми.
— Аз съм си мислила за това много пъти — промърмори тя с устни, допрени до кожата ми.
— Боб — започнах аз бесен.
— Опитах се да ти кажа — изскимтя Боб. — Наистина опитах. Тя грабна грешната отвара и я изгълта. — Черепът на Боб се извъртя още малко към мен и орбитите му проблеснаха. — Трябва все пак да признаеш, че любовната отвара е много ефикасна.
Сюзан обсипваше гърдите ми с целувки и се отъркваше в мен не много изящно, но пък доста приятно и разсейващо.
— Боб, кълна се, че ще те заключа в касата за следващите двеста години.
— Грешката не е моя! — изпротестира той.
Демонът наблюдаваше какво се случва в кръга с жабешките си очи, разчисти си малко място на пода, за да приклекне на него като котка, която чака мишката да се покаже от дупката. Сюзан ме гледаше страстно и се опитваше да ме смъкне на пода — извън защитния пръстен. Боб продължаваше да защитава невинността си, ридаейки.
Кой казва, че не зная как да забавлявам една дама?
Глава 14
Сюзан ме прегърна през врата и наведе надолу главата ми, за да ме целуне. Целувките — добре. Бяха изключително интересни. Страстни и напълно спонтанни, без следа от колебание. Освободих се след минута, но устните ми продължаваха да горят, а тя ме погледна с огнените си очи.
— Вземи ме, Хари. Искам те.
— Сюзан, точно сега не е най-добрата идея — казах аз. Отварата здраво я беше хванала. Не се учудвам, че беше преодоляла ужаса и се беше втурнала по стълбите с пистолета, за да стреля срещу демона. Задръжките й бяха потиснати в достатъчна степен, за да намалят и страховете й.
Тя ме опипа и очите й светнаха.
— Устата ти казва не — измърка тя, — но това тук казва да.
Изправих се на пръсти и преглътнах, като се опитвах едновременно да запазя равновесие и да се освободя от ръката й.
— То винаги говори глупости — казах аз. Тя беше обезумяла. Отварата беше вдигнала либидото й до степен на самоубийство. — Боб, помогни ми!
— Затворен съм в този череп — отговори Боб. — Ако не ме освободиш, не мога нищо да направя, Хари.
Сюзан се изправи на пръсти и се впи в ухото ми, като притисна красивото си бедро до моето и се опита да ме повали на пода. Бях на ръба да изгубя равновесие. Кръг с диаметър един метър не е достатъчно широк за гимнастически изпълнения… или каквото и да е друго, без нещо, да се покаже извън него за челюстите на демона.