Буреносен фронт

Оранжевите светлини на Боб се завъртяха в танцов ритъм за миг, след което се плъзнаха нагоре по стълбите и изчезнаха.

— Какво е това? — прошепна Сюзан с премрежен поглед.

— Друга напитка — казах аз. — Изпий я заедно с мен, мисля, че мога да се фокусирам достатъчно, за да измъкна и двама ни от тук.

— Хари — каза тя, а очите й ме стрелнаха изпепеляващо. — Не съм жадна. Аз съм гладна.

Тогава ме осени нова идея.

— Щом изпием това и аз ще съм готов. Веднага се хвърляме в леглото.

Тя ми се усмихна доволно и порочно.

— О, Хари, пий на екс.

Ръцете й потвърдиха с жест това съгласие и аз надигнах бутилката, като едва не я изпуснах отново. В очите ми, които достатъчно ме смъдяха, влезе още малко шампоан и аз ги стиснах здраво.

Глътнах почти половината от отварата, опитвайки се да игнорирам отвратителния й вкус на диетична кола, и подадох остатъка на Сюзан. Тя се усмихна лениво, изпи я и си облиза устните.

Всичко започна най-напред в корема ми — някакво пърхащо, люлеещо движение, което прекоси дробовете ми и се разпростря нагоре през раменете до ръцете и надолу през бедрата до пръстите на краката. Започнах неудържимо да се треса и да треперя.

След миг всичко в мен се разпадна на милиони и милиарди късчета от Хари, всяко от които имаше собствена перспектива и поглед. Стаята престана да бъде квадратно, претъпкано подземие, а се превърна в снопове от енергия, оформени в специфични форми. Дори и демонът заприлича на гъст и нисък облак от частици. Полетях край него и през отворите на тавана се издигнах извън апартамента, право в разбеснелите се безформени очертания на бурята.

Това продължи може би пет секунди и мощта на отварата отслабна. Усетих как всичките ми малки частици рязко се връщат обратно и се блъскат една в друга с невероятна скорост. Беше болезнено, започна да ми се повдига и ударът от падането на земята сякаш дойде от всички посоки. Изправих се, забих жезъла си в земята и усетих как дъждът се стича по кожата ми.

Миг по-късно до мен се появи и Сюзан и бързо седна на земята.

— Боже мой, чувствам се ужасно.

В апартамента демонът изкрещя и яростно засъска. Чувах го как бясно се лута вътре.

— Хайде — казах й аз. — Трябва да се разкараме от тук, преди да се сети да ни търси навън.

— Зле ми е — каза тя. — Не знам дали ще мога да ходя.

— Смесването на отварите — успокоих я аз. — Може да е от това. Трябва да бягаме, хайде, Сюзан.

Наведох се, помогнах й да се изправи и да се отдалечим от апартамента.

— Къде отиваме? — попита тя.

— Къде са ключовете от колата ти?

Тя потупа дрехите си по местата, където трябваше да има джобове, и поклати унесено глава.

— Те са в джоба на палтото.