Кръвна песен

— Наистина не го приема добре — отбеляза Баркус.

След закуската Вейлин ги изпрати до портата, благодарен, че се стараят да изглеждат умърлушени.

— Аз… — започна Кейнис. — Ако искаш, ще остана.

Вейлин беше трогнат от предложението му, защото знаеше колко силно е желанието на приятеля му да види краля.

— Ако не отидеш, кой ще ми купи ботуши? — Стисна ръцете им и им помаха, когато излязоха през портата.

Отиде да види Белег и с изненада установи, че кучето си е намерило приятел — азраелска вълчарка, висока почти колкото него, но не толкова мускулеста.

— Намъкна се в клетката му преди няколко нощи — обясни инструктор Джеклин. — Вярата знае как. Изненадах се, че не я уби веднага. Явно иска компания. Реших да я оставя и след няколко месеца може да си имаме кученца.

Белег беше обичайно радостен от появата на Вейлин, а кучката по-предпазлива, но скоро се отпусна. Младежът им подхвърляше парчета месо; забеляза, че първо се храни Белег и чак тогава женската.

— Бои се от него — отбеляза той.

— И с право — отвърна весело инструктор Джеклин. — Но няма да се махне. Кучките са така понякога. Избират мъжки и няма да го оставят, независимо какво прави. Типични жени, а? — И се засмя. Вейлин нямаше представа за какво говори, но се засмя от учтивост.

— Няма ли да ходиш на панаира? — Джеклин се премести, за да нахрани трите нилсаелски териера, които държеше в другия край на кучкарника. Бяха измамно красиви животни, с къси остри муцуни и големи кафяви очи, но хапеха злобно всяка ръка, която им попаднеше. Инструктор Джеклин ги държеше за лов на зайци, за което бе създадена породата им.

— Инструктор Солис реши, че не се старая в тренировките с меч — обясни Вейлин.

Джеклин цъкна неодобрително с език.

— Няма да станеш брат, ако не се стараеш достатъчно. По мое време щяха да те нашибат с камшик за подобно нещо. Десет удара за първо провинение и по още десет за всяко следващо. Губехме по десетина братя годишно заради камшиците. — Въздишката му беше натежала от носталгия. — Жалко, че ще изпуснеш панаира. Има много добри кучета за продажба. Аз тръгвам, щом приключа тук. Ще е страшно претъпкано заради екзекуцията. Хайде, малки чудовища. — Той подхвърли още месо в клетката, предизвиквайки експлозия от лай и скимтене, щом кучетата се сборичкаха за парчетата. Инструктор Джеклин се подсмихна на гледката.

— Каква екзекуция, учителю? — попита Вейлин.

— Кое? А, кралят ще беси първия министър. Измяна, корупция, обичайните неща. Затова ще има тълпа. Всички го мразят това копеле. Заради данъците.

Устата на Вейлин пресъхна, сърцето му се сви. „Бащата на Норта. Ще убият бащата на Норта. Затова Солис ни задържа. Накара ме да остана, за да не изглежда съвсем подозрително… За да съм тук, когато пристигнат новините.“ Погледна Джеклин по-внимателно и попита:

— Инструктор Солис идвал ли е тук сутринта?

Джеклин не погледна към него и продължи да се усмихва на кучетата.

— Инструктор Солис е много умен. Трябва да го цените повече.