Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
Махна на Вейлин и Норта да се захванат с духалото и усилията им бяха възнаградени от червеникавооранжев блясък сред купчината въглища.
— Така — каза инструкторът и вдигна чука. — Гледайте внимателно и се учете.
Вейлин и Норта се потяха обилно, задвижвайки тежката дървена дръжка на духалото. Топлината в ковачницата се повишаваше и въздухът сякаш се сгъсти и стана трудно да се диша.
„Започвай де, в името на Вярата!“ Вейлин изръмжа уморено. Ръцете вече го боляха, а инструкторът само чакаше и чакаше.
Накрая ковачът хвана парчето желязо с клещи и го тикна в пещта. Изчака червено-оранжевият блясък да плъзне по метала, преди да го извади и да го сложи на наковалнята. Първият удар беше лек, по-скоро почукване, което пръсна малък облак искри. След това Джестин се зае сериозно. Чукът се вдигаше и падаше прецизно, вдигайки искри. Отначало по парчето нямаше никакви промени. Е, може би бе станало малко по-дълго, преди Джестин да го върне в пещта и да махне раздразнено на Вейлин и Норта да действат по-усърдно.
Това продължи сякаш цял час, макар вероятно да бе по-близо до десетина минути. Инструктор Джестин ковеше, връщаше желязото в пещта и го ковеше отново и отново. Вейлин закопня за бруталния комфорт на тренировъчната площадка. Ръкопашна схватка в студа щеше да е по-добре от това тук. Когато инструктор Джестин им махна да спрат, двамата се затътриха до вратата, подадоха глави навън и загълтаха сладки глътки въздух.
— Тоя се опитва да ни убие — задъхано каза Норта.
— Връщайте се — подвикна ковачът и двамата бързо се прибраха. — Трябва да свикнете с истинската работа. Гледайте. — И вдигна парчето. То вече не беше кръгло, а се бе превърнало в триъгълна ивица метал, дълга около метър. — Това е ръб. Сега изглежда грубовато, но когато се спои с братята си, ще стане остро и ще върши работа.
Дентос и Кейнис поеха духалото, а Джестин се зае с другия ръб. Ударите на чука бяха в унисон със задъханото им дишане. След като свърши с втория ръб, ковачът се зае с централната част. Ударите му станаха по-силни и бързи, докато издължаваше парчето да пасне с дължината на остриетата и оформяше издатина в центъра. Когато приключи, Кейнис и Дентос бяха готови да припаднат, затова той ги смени с Баркус и Вейлин, взе скоба, с която прихвана парчетата в долната част, и пак вдигна чука.
— Това сега е истинското изпитание за майстора на мечове. Най-трудното за усвояване. Твърде силните удари ще повредят острието. Ако пък са твърде леки, парчетата няма да се сковат в едно. — Погледна Баркус и Вейлин. — Хващайте духалото без скатаване!
Докато се молеше работата най-после да свърши, Вейлин забеляза че Баркус не откъсва очи от инструктор Джестин. Ръцете му се вдигаха и спускаха неспирно, но вниманието му бе съсредоточено върху случващото се на наковалнята. Вейлин дори се зачуди какво му е толкова интересно. Човек, удрящ парче метал с чук. Не виждаше в това нищо забележително, никаква загадка. Но докато следеше погледа на Баркус, усети, че е все по-запленен от постепенно придобиващото форма острие и как трите парчета стават едно под ударите на чука. От време на време инструктор Джестин пъхаше меча в огъня и Вейлин трябваше да извръща очи, защото парчетата звездно сребро заблестяваха твърде ярко. Вярваше на ковача, че това е просто друг метал, но гледката все пак бе неестествена.
— Ти — викна инструктор Джестин на Норта, щом приключи с оформянето на острието. — Донеси ведрото.
Норта се подчини и примъкна тежкото дървено ведро до наковалнята. Беше пълно до ръба и част от водата се разля върху краката му.
— Това е солена вода — обясни Джестин. — Остриетата, които се каляват в солена вода, са по-здрави от тези в сладка. Дръпнете се, че ще заври.
Потопи острието в кофата, от която мигновено се издигна пара. Задържа го така, докато кипенето не спря, след което го вдигна и го огледа. Беше черно, оцапано със сажди, но инструктор Джестин изглеждаше доволен. Ръбовете бяха прави, а върхът абсолютно симетричен.
— Сега — продължи той — започва истинската работа. — Обърна се към Кейнис. — Ти запали пещта, така че този е за теб.
Кейнис очевидно се чудеше дали това е чест, или наказание.