Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Не приличаш на лекар, а на шибан призрак — скара му се Бъди.
— Живеем в деветдесетте години, човече — въздъхна Гари. — Не съм добре и ти не си добре, но всичко е наред. Какво става?
— Тези типове тук казват, че съдебният лекар на окръга ще прави аутопсията. Сложили са тялото на Майк в изолатор, каквото и да означава това, по дяволите. Защо? Искам незабавно да ми го дадат!
— Господи, главата ми се пръска от болка! — изстена Гари и потърка очи.
— Боли те, защото онази курва Джинджър те е накарала да си инжектираш някой боклук. А Хайди се закле, че Джинджър се е отказала. Някой ден ще те затрие с нейните долнопробни наркотици.
— Джинджър е курва? — стъписа се Гари. — Тя е едно от момичетата на Хайди? Нали ми каза, че била актриса.
— Курва, актриса — все едно. Слушай, Гари, трябва да спреш аутопсията. Тук нещо не е наред.
— Джинджър е шибана курва? — повтори Гари. — А аз през цялото време мислех, че й е приятно да се чука с мен.
— На кого му пука? На курвите им се плаща не за да дойдат, а за да си тръгнат. А сега, моля те, разбери защо Майк е в изолатор. Там пускат само лекари.
В зала В за аутопсии на втория етаж на моргата се водеше ожесточен спор между съдебния лекар и полковник Лорънс Читик, който току-що бе долетял от Форт Детрик.
— Извинете — каза Айвърсън, приближавайки се към тях. — Идвам да уредя транспортирането на тялото на Майкъл Бразил в погребалния дом „Синайска планина“.
Не му обърнаха никакво внимание, а може би не го и чуха, защото гласът му беше тих и дрезгав. Полковник Читик се караше на висок глас с доктор Ърнест Уелш, съдебен лекар на Санта Моника. Той беше висок мъж с коси като лавров венец.
— Вие, изглежда, не разбирате. Не ме интересува кой във Форт Детрик ви е упълномощил — каза доктор Уелш.
Аз се подчинявам на градските власти. Тялото няма да бъде изкарано оттук преди да е изтекъл предвиденият от закона срок.
— Аз съм доктор Айвърсън, домашният лекар на семейство Бразил — повтори Гари, този път по-силно.
Уелш и Читик се обърнаха.
Скъсаните на коленете джинси, размъкнатите черни дрехи и умореният вид противоречаха на думите му.
— Съжалявам, но не съм спал четирийсет и осем часа — оправда се той, като забеляза недоумението им. — Бях на туристическа обиколка. Дойдох веднага щом можах. Бих искал да уредя нещата и тялото на Майкъл Бразил да бъде пренесено в „Синайска планина“…
— Няма да бъде пренесено никъде. Ще го закараме със самолет във Форт Детрик — прекъсна го полковникът.
— Кой сте вие? — попита Гари Айвърсън.
— Аз съм полковник Читик от СЕР към Центъра за контрол и превенция на заболяванията.
— СЕР?
— Служба за епидемиологично разузнаване.
— Единственият начин да го направите е като ми представите съответните документи — обърна се доктор Уелш към полковник Читик. — Трябва ми писмено искане, в което са посочени причините на Службата за епидемиологично разузнаване този труп да бъде транспортиран във Форт Детрик. Не мога да ви го дам без тези документи. Семейството му ще ми скъса задника от съдебни дела. Нали така, доктор Айвърсън?
— Абсолютно — убедено отговори Гари.
— Къде държите тялото? — попита Читик.
— Тук. Аутопсията е насрочена за двайсет и един часа тази вечер. Дотогава трябва да ми представите необходимите документи. Изпратете ми ги по факса и ще ви дам тялото. Инак ще извършим процедурата, както е предвидено по график.
Полковник Читик кимна, излезе от моргата и се качи в микробуса без странични стъкла, паркиран зад ъгъла на сградата. Лейтенант Нино Десилва изпитателно се вторачи в него.
— Искат документ от Службата за епидемиологично разузнаване, инак няма да дадат трупа.
— Тогава да вземем документ — каза Десилва.
— Трябва да минем по каналния ред. От Центъра за контрол и превенция на заболяванията също ще поискат тялото. Ще видят пораженията в мозъка и гъбестия енцефалит. Ще направят още изследвания, ще вземат гръбначномозъчна течност и накрая ще открият „Бледия кон“. Ще предадат случая на ФБР, които ще уведомят Конгреса, и с нас е свършено. — Читик млъкна и потърка чело. — Тази история не бива да се разчува. Аутопсията ще започне в девет. Трябва да я предотвратим.