![Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/0/shche-si-ostanem-priyateli-nali-calibre-2-35-0-download.jpg)
Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
— Не, няма нужд а. Утре ще ти се обад я. — Нямам понятие колко ще се забавя, а от
мисълта как колата на татко виси на алеята на семейство Ясински, а Брид жит безмълвно
беснее вътре никак не ми става по-лесно.
— Окей — кимва баща ми, поглежд а към колата, а по сле обратно към мен. — Ще се
справим с тази ситуация, Ник. Безсъмнено не е хубава, но все ще измислим нещо! Вярвай ми!
— Благод аря! — изричам глухо. Той се д ържи много д обре с мен, но проблемът е, че аз не
съм в състояние д а изпитам нищичко.
Про след явам го с поглед как се качва в колата и тръгва. А по сле е мой ред д а се озова сам
в алеята пред къщата на Саша. Не ми се иска д а помръд вам, но в след ващата секунд а се
спускам към вратата и натискам звънеца.
Отваря го спод ин Ясински. Очите му са изпълнени с под озрение.
— Саша спомена, че може д а се отбиеш — изрича тежко. — Но сега е Бъд ни вечер!
Над явам се, че го знаеш! Имаме го сти, а и Саша няма много време за теб!
Го спожа Ясински се появява зад него. Ко сата й е вд игната на кок, а на кад ифеното й сако
е забод ена колед на брошка. Тя изблъсква съпруга си от вратата и казва:
— Заповяд ай, Ник, влизай! Саша те чака в бърлогата, но д а знаеш, че скоро ще тръгваме
на църква!
Не знам какво д а кажа на когото и д а било от д вамата, затова нищо не казвам. Събувам си
обувките и се насочвам по корид ора към бърлогата. Саша е сед нала на д ивана, облечена в
д ълга тъмночервена пола и бял пуловер. Глед а „Гринч“. Вд ига очи към мен и усилва звука на
телевизора. Стоя пред нея по чорапи и слушам как къщата се оглася от веселите гласове на
фамилията Ясински.
— Къд е ще ход иш? — питам.
— На църква — отговаря тя. — Налага се. Опитах се д а се измъкна, но баба и д яд о също
са тук. — Кимва по по сока на корид ора.
— Мамка му! Мислех си, че ще имаме време д а поговорим! — Присяд ам д о нея с
разтуптяно сърце.
— Да, и аз — изрича безизразно Саша. — Наложи се д а им кажа, че обмисляме д али
отново д а не се съберем. Иначе изобщо нямаше д а те пуснат тук. — Втренчва се в телевизора,
но аз съм наясно, че изобщо не глед а филма. — Баща ми беше побеснял, пред и д а се появиш.
Заяви, че винаги си ни но сел проблеми.
Във всеки д руг д ен щях д а се обид я от това изказване. Днес обаче почти не го
забелязвам.
— Имаш ли някаква пред става какво искаш д а направиш? — питам бавно. Не искам д а я
плаша, но все пак настоявам д а разбера.
— За това д али ще го о ставя ли? — Тя о ставя въпро са д а увисне във възд уха и чака
д отогава, д окато аз вече не мога д а го понеса, след което извръща глава. — Засега не знам. Но
каквото и д а реша, ще се наложи д а кажа на род ителите си. Про сто исках ти първи д а го
разбереш.
— Окей. — Нямам пред става какво точно д а й кажа, защото не знам какво иска д а чуе. —
Можеш ли д а направиш само още ед но нещо за мен? Да си направиш още ед ин тест? Про сто
беше само вед нъж, при това аз изобщо не бях свършил, когато…
— Тези тестове са много точни, Ник.
— Да бе, ясно. Но няма д а навред и, нали? Моля те, направи още ед ин! Про сто за д а
бъд еш абсолютно сигурна, когато им кажеш!
— Окей — съгласява се тя. По ставя ръка върху полата си и приглажд а някакви невид ими
гънки. — Такава глупачка съм! — По ставя лявата си ръка върху корема, а д ясната — върху
челото. — Много съжалявам!
— Нед ей! — д око свам леко ръкава й. — Про сто беше уплашена.
— И глупава.
Не съм готов за това. Не мога д а си сед я там и д а я убежд авам, че не е глупачка, д окато
род ителите й не я завлекат на църква. И въобще, не искам д а я съжалявам повече, отколкото
вече я съжалявам. Съжалението ми няма д а помогне. Вместо това повтарям:
— Значи ще го направиш, нали? Няма д а им казваш, д окато не си направиш още ед ин
тест?
— Разбира се — усмихва се тъжно тя. — Но не храни големи над ежд и!
Кимвам и обяснявам:
— Про сто не искам д а д опускаме още ед на грешка, о собено ако не се налага!
— Ами баща ти? — обръща се към мен тя. — Какво каза той?
— Попита д али може д а помогне с нещо — отговарям. — А аз му казах, че първо трябва
д а поговоря с теб.
— И не се яд о са?
— Само не можеше д а разбере как точно е станало. — Свед ох глава и се засмях — не
успях д а се възд ържа. — Мисля, че в момента е в шок. — Както и аз самият, межд у д ругото. В
ед ин момент не съм в състояние д а спра д а се смея, а в след ващия усещам, че краката ми не
помръд ват от ужас. — Всъщно ст не ми се искаше д а му казвам, но това беше ед инственият