![Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/0/shche-si-ostanem-priyateli-nali-calibre-2-35-0-download.jpg)
Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
си все старият Ник, който се мръщи на сестра си, че го е събуд ила толкова рано. Настроението
на Холанд личи по очите й, а на гърба й отново се под визава поред ната черна тениска. Точно
тази обявява Сърдито младо момиче на гърд ите, а на гърба й се гърчи някаква розова
анимационна физиономия със стърчаща във всички по соки ко са. Физиономията е оголила
зъби, вбесена на целия свят.
— Каним се д а отваряме под аръците — съобщава сестра ми, като ме наблюд ава как
бавно и болезнено ид вам в съзнание.
Иска ми се д а о стана точно в този миг, когато не си спомням нищичко, но в момента, в
който поглежд ам към сестра ми, всичко нахлува в главата ми. Ник, какво точно се случи? Нали
говорихме по този въпрос? Сяд ам в леглото. Това е ед но от множеството неща, които ще се
наложи д а свърша, д окато чакам д а д ойд е утре. Налага се д а изтикам целия колед ен д ен.
Някак си.
— И какво по-точно се случи вчера? — пита Холанд . — Няма д а кажа нищо на мама,
кълна се! — Скръства ръце пред гърд и, сякаш д а потвърд и вбесения си обет. — Свързано е с
тях, нали?
— Холанд , Колед а е! — изхриптявам аз. Незнайно как, но само за ед на нощ гласовият ми
апарат се е сд обил със стогод ишна ръжд а. — Точно сега не искам д а мисля за това. Слизай, а
аз ще д ойд а след малко. Дай ми само секунд ичка!
Холанд накланя глава и се вторачва в мен. Този поглед ми е д о болка познат. Опитва се д а
реши д али си струва д а прод ължава д а ме натиска д а й кажа. Е, натискай си колкото искаш,
сестричке, но д оникъд е няма д а стигнеш!
— Хубаво — отсича тя и се врътва на пети.
Скачам под д уша, преобличам се и поемам по пътя към колед ната елха. Мама и сестра ми
вече са сед нали на д ивана и ме чакат.
— Весела Колед а! — изчуруликва мама.
Аз се приближавам д о нея и я целувам по бузата. Ухае на парфюма, който д вамата с
Холанд й под арихме за рожд ения д ен.
— Весела Колед а! — позд равявам и д вете. Мисля, че звучи д обре. Само д ето не го
чувствам така.
— Весела Колед а! — припява и Холанд . — Ще го играеш ли Дяд о Колед а?
— Ако искаш, го направи ти — пред лагам й.
— Аз бях миналата год ина. Сега е твой ред .
Защо изобщо попита? Мамка му! Обаче мама изглежд а този път истински щастлива и на
мен никак не ми се иска д а й развалям настроението. Започвам д а копая изпод колед ната елха
и д а вад я под арък след под арък. Чета над писите и ги разд авам.
След това мама приготвя палачинки с боровинково слад ко — още ед на трад иция на
семейство Севърсън. Странно е, че татко не спазва нито ед на от трад ициите на фамилията си,
обаче мама д ържи д а ги под д ържа. Може би точно затова обикновено изглежд а толкова
нещастна по празниците. Защото си д ава сметка, че не е прод ължила напред . От д руга страна,
може и д а греша, защото точно д нес нейната усмивка изглежд а съвсем истинска. За разлика от
моята.
— Рад вам се, че тази год ина си тук за Колед а — отбелязва тя, д окато аз зарежд ам
миялната машина. — Но все пак ще ми кажеш ли какво стана вчера с баща ти?
— Че кой е казвал, че това, което се е случило, има нещо общо с него?!
— Никълъс! — изрича пред упред ително мама. Под пира се с ед на ръка на барплота и
присвива към мен очи, обаче аз се правя, че не я вижд ам, и прод ължавам д а зарежд ам
машината. — Очевид но има някакъв проблем и аз бих желала д а знам какъв е той!
Точно в този момент телефонът звъни. И д вамата се насочваме към него, но мама стига
първа. Смръщва се, когато чува гласа в д ругия край на линията, но все пак изрича любезно:
— Да, тук е, Коул, обаче отказва д а ми каже каквото и д а било! Може би ти би могъл д а
ме о свед омиш какво точно се е случило вчера, а?
Държи телефонната слушалка плътно д о ухото си и стомахът ми се преобръща. Не така
бях очаквал д а се развият нещата. Не и на Колед а. Не и пред и след ващата ни среща със Саша.
— Дай д а поговоря с него — казвам. Чувам гласа на баща ми, но не мога д а разбера какво
точно казва. — Мамо, д ай ми телефона, чуваш ли?!
— Е, поне с теб ще спод ели — казва тя, като ме глед а на кръв. — Аз все още не знам
нищичко. Снощи се прибрахме с Холанд от църква и го заварихме заспал на д ивана в
д невната.
По сле мама ми под ава телефона, обаче аз го по ставям на изчакване. Втурвам се по
стълбите, вд игам телефона в моята стая и изревавам на мама вед нага д а затвори.
— Очевид но още не си казал на майка си — изрича татко, но този път звучи д о ста по-