Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Да, да, имах тази чест. Родът Тода е доста известен в Япония. Преди Реставрацията, когато самурайската класа бе премахната, моят род е служил на Тода.
— Вашият род е бил самурайски?
— Да, но от нисък ранг. Аз, аз дори не му споменах за рода си. Това са минали времена. Не бих искал той да знае.
— Както желаете — отговори тай-панът, но любопитството му бе раздразнено. — Хиро Тода е интересен човек — добави той, за да я подтикне да продължи.
— Тода-сан е много мъдър, много силен, много известен — сервитьорът им донесе салатите и след като се отдалечи, тя продължи. — „Струан“ е известна и в Япония.
— Не особено.
— О, да. Ние помним принц Йоши.
— А. Не знаех, че ви е известно.
През 1854 г., когато Пери принудил шогуна Йошимицу Торанага да отвори японските пазари, Хег отплувала на север, преследвана от Тайлър Брок. Благодарение на нея „Струан“ станала първата компания, която проникнала в Япония, първата, която купила земя, и първата чуждестранна фирма, започнала търговия. С годините и многото пътувания Хег превърнала Япония в крайъгълен камък на политиката на „Струан“.
В първите години тя се запознала с един млад принц, принц Йоши, роднина на императора и братовчед на шогуна — без чието разрешение нищо не можело да се направи в Япония. По нейно предложение и с нейна помощ този принц заминал за Англия с един от клиперите на „Струан“, за да се запознае с мощта на Британската империя. Когато след няколко години се върнал вкъщи с друг кораб на „Струан“, някои от феодалните барони — daymio, ненавиждащи нашествието на чужденците, се разбунтували срещу шогуна, чийто род, Торанага, управлявал еднолично в Япония в продължение на два и половина века без прекъсване от великия Йоши Торанага насам. Въстанието на daymio успяло и властта била върната на императора, но земята била разпокъсана.
— Без принц Йоши, който станал един от първите министри на императора — каза Рико, преминавайки несъзнателно на английски, — Япония още щеше да е разтърсвана и разпокъсана от гражданска война.
— Защо? — попита Дънрос, за да я накара да продължи да говори, запленен от напевния й акцент.
— Без неговата помощ императорът нямало да успее, нямало да може да отмени Шогуната, феодалния закон, daymio, цялата самурайска класа и да ги принуди да приемат съвременната конституция. Принц Йоши бил този, който постигнал мира между daymio и после поканил английски специалисти в Япония да построят нашата флота, нашите банки и държавни служби и да ни помогнат да навлезем в съвременния свят — лицето й се помрачи за секунда. — Баща ми ми е разказвал за онова време, преди по-малко от сто години. Преходът от самурайско управление към демокрация често бил кървав. Но императорът бил категоричен — всички daymio и самураи, макар и болезнено, приели новия живот — тя играеше с чашата си и гледаше мехурчетата. — Тода били Господари на Изу и Сагами, където се намира Йокохама. От векове са имали корабостроителници. За тях и за техните съюзници, Касиги, било лесно да навлязат в съвременната епоха. За нас… — замълча. — О, но вие вече знаете това, толкова съжалявам.
— Знам само за принц Йоши. А какво се е случило с вашия род?
— Моят прадядо станал дребен чиновник в кабинета на принц Йоши. Бил изпратен в Нагасаки, където семейството ми живее и до днес. Трудно му било да не носи двата меча. Дядо ми също беше държавен служител, както и баща ми, но много дребен — вдигна очи и му се усмихна. — Виното е много хубаво. Развърза ми езика.
— Не, не — запротестира Дънрос, но осъзнавайки, че ги гледат много очи, прибави на японски: — Нека да поговорим на японски.
— За мен е чест, тай-пан-сан.
По-късно, докато пиеха кафето, той я попита:
— Къде да внеса парите, които ви дължа, Рико-сан!
— Ако можете да ми дадете банков чек или ордер — тя използва английските термини, защото нямаше съответни японски думи, — преди да замина, би било идеално.
— В понеделник сутринта ще ви ги изпратя. 10 625 лири — през януари ще получите още 8500 лири и още толкова през следващата година — осведоми я той, тъй като знаеше, че доброто й възпитание не би позволило да попита направо. Видя облекчението в очите й и се зарадва, че бе решил да й даде две допълнителни годишни заплати — само информацията на А. М. Г. за петрола струваше много повече от това. — 11 часа ще ви бъде ли удобно за предявяване на ордера?