Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
Кардановият часовник отмери точно часа. Обяд. Вратата се отвори и Дънрос влезе в стаята.
— Добър ден. Благодаря ви, че дойдохте тук.
Двамата мъже учтиво се изправиха и му подадоха ръка.
— Още кафе?
— Не, благодаря, мистър Дънрос.
Дънрос извади запечатан плик от джоба си и го подаде на Съндърс. Възрастният мъж го взе и го претегли на ръката си. Крос забеляза, че пръстите му леко потрепваха.
— Вие, разбира се, сте прочели съдържанието му?
— Да, мистър Съндърс.
— И?
— И нищо. Вижте сам.
Съндърс отвори плика. Вгледа се в първата страница, после прелисти всичките 11 листчета. Крос не можеше да види от мястото си какво пише в тях. Съндърс мълчаливо му подаде най-горното. Буквите, числата и символите на кода не му говореха нищо.
— Изглежда са били отрязани от нещо друго — Крос погледна към Дънрос. — А?
— Какво ще кажете за Брайън?
— Откъде си ги взел, Йан? — Крос забеляза, че погледът на Дънрос леко се промени.
— Аз изпълних моята половина от сделката, ще изпълните ли и вие своята?
Съндърс седна.
— Аз не съм сключвал сделка, мистър Дънрос. Аз само се съгласих, че е възможно да изпълним молбата ви.
— Значи няма да освободите Брайън Куок?
— Възможно е той да се окаже там, където искате и когато искате.
— Само това ли?
— Съжалявам.
Настъпи продължителна тишина. Чуваше се само тиктакането на часовника. И дъждът. Изви се нова буря и после утихна. Валеше от сутринта с прекъсвания. Според прогнозата за времето бурята скоро щеше да отмине, но въпреки целия тоя дъжд резервоарите едва бяха започнали да се пълнят.
— Ще ми кажете ли какви са шансовете? Точно. Ако обичате?
— Първо три въпроса: вие сам ли сте отрязали тези листчета от нещо друго?
— Да.
— От какво и как?
— А. М. Г. ми бе дал писмени инструкции. Трябваше да загрея със запалка десния долен квадрант на посочени от него страници — от някакъв безобиден доклад. Когато нагрях определеното място, текстът изчезна и остана това, което виждате. Като свърших, отново според указанията на А. М. Г. изрязах съответните части и унищожих останалото. Както и писмото му.
— Имате ли копия?
— От единайсетте листчета ли? Да.
— Ще ви помоля да ми ги дадете.
— Ще ги имате, когато изпълните сделката — отвърна Дънрос с любезен глас. — А сега какви са шансовете?
— Моля, предайте ми копията.
— Когато изпълните сделката. В понеделник на залез-слънце.
Погледът на Съндърс стана още по-студен.
— Сега, ако обичате.
— Когато изпълните обещанието си. Такова е моето решение. А сега ми кажете шансовете.
— 50 на 50 — отговори Съндърс, за да го изпита.
— Добре. Благодаря. Уредил съм във вторник сутринта всичките единайсет листчета да бъдат публикувани в „Чайна гардиън“ и в два китайски вестника, един националсоциалистически и един комунистически.
— Значи ще го направите на свой риск. Правителството на Нейно Величество не обича да му се оказва натиск.
— Аз не ви заплашвам. Не, в никакъв случай. Тези букви и цифри са някаква безсмислена комбинация, освен може би… освен може би за някой специалист. Може би това е просто шега на един мъртъв човек.
— Мога да забраня публикуването по закона за държавната тайна.
— Разбира се, че може да опитате — кимна Дънрос. — Но независимо от закона, ако поискам, още тази седмица листчетата ще бъдат публикувани някъде. Това също е окончателно. А. М. Г. ми е предоставил да реша въпроса по свое усмотрение. Има ли още нещо, мистър Съндърс?
Съндърс се поколеба.
— Не. Не, благодаря, мистър Дънрос.
Също толкова вежливо Дънрос се обърна и отвори вратата.
— Съжалявам, но трябва да се залавям обратно за работа. Благодаря ви, че дойдохте.
Крос даде път на Съндърс и го последва до асансьора. Сандра Лий вече беше натиснала копчето му.
— О, извинете ме, сър — обърна се тя към Крос, — знаете ли кога ще се върне главен инспектор Куок?
Крос я изгледа.
— Не. Но бих могъл да се позаинтересувам, ако желаете. Защо?
— Щяхме да ходим на вечеря в петък, а нито икономката му, нито колегите му изглежда знаят къде е.
— За мен ще бъде удоволствие да попитам.