Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
Разнесе се прекрасният аромат на прясно изпечено и смляно кафе. Разговорът около масата беше общ, разменяха се закачки и, главно заради нея, се обсъждаше търговията в Азия, търсенето и предлагането, отношението на азиатците към контрабандата, а китайките бъбреха помежду си.
Изведнъж се намеси Грей с нотка на хапливо раздразнение в гласа:
— По-добре попитайте Марлоу за това, мистър Горнт. Той знае всичко за контрабандата и изнудването още от Чанги.
— Стига, Грей — обади се Питър Марлоу във внезапно настъпилата тишина. — Престани!
— Мислех, че се гордеете с това, ти и твоят изнудвач янки. Не е ли така?
— Престани, Грей — повтори Питър Марлоу с безизразна физиономия.
— Както кажеш, приятелче — Грей се обърна към Кейси. — Попитайте го.
Горнт се обади:
— Сега едва ли е най-подходящото време да се подклаждат стари разпри, мистър Грей.
Тонът му бе привидно спокоен, веселостта бе изчезнала от лицето му.
— О, не аз започнах пръв, мистър Горнт. Вие говорехте за контрабанда и черен пазар. Марлоу просто е специалист в тази област.
— Да изпием кафето на палубата — изправи се Горнт.
— Добра идея. Чашка кафе ще ни дойде добре след плюскането. — Грей употреби нарочно тази дума, с пълното съзнание, че ще ги обиди, но вече не го беше грижа, изведнъж се умори от шегите и му стана противно да бъде черната овца сред тях, искаше му се да е с някое от момичетата, което и да е. — Марлоу и неговият приятел янки печаха кафе на зърна в лагера, докато всички останали гладувахме — обясни той с каменно лице. — Нали?
След малко Питър Марлоу отговори.
— Всички получаваха кафе от време на време. Всички си печаха кафе на зърна.
— Но не колкото вас двамата — Грей се обърна към Кейси. — Те пиеха кафе всеки ден, той и неговият приятел янки. Аз, аз бях началник на военната полиция и ако имах късмет, получавах кафе веднъж месечно — погледна обратно към Марлоу. — Откъде намирахте кафе, докато ние, останалите, гладувахме?
Кейси забеляза издутата вена на челото на Питър Марлоу и ужасена осъзна, че и липсата на отговор също е отговор.
— Робин… — започна тя, но Грей я прекъсна с подигравателен глас:
— Защо не отговаряш, Марлоу?
В настъпилата тишина гостите поглеждаха от Грей към Питър Марлоу.
Мълчаха, чувстваха се неловко заради Питър и бяха поразени от отправените косвени обвинения — Горнт и Плъм бяха очаровани и тайничко се забавляваха. После едно от момичетата се обърна и тихо излезе, последвано от останалите. Кейси също искаше да си тръгне, но остана.
— Сега не му е времето, мистър Грей — чу тя кроткия глас на Горнт и се зарадва, че той е тук, за да сложи край на това. — Да оставим този въпрос на мира. Моля ви?
Грей изгледа всички поред и най-накрая спря поглед на противника си.
— Виждате ли, Кейси, никой няма смелостта да го попита — те всички са от неговата класа, тъй нареченото висше общество, и се грижат за себеподобните си.
Бар се изчерви:
— Виж какво, приятел, според мен ти…
Питър Марлоу се намеси с равен глас:
— Лесно може да се сложи край на тия глупости. Човек не може да приравнява Чанги или Дахау и Бухенвалд — към нормалния живот. Просто не може. Там имаше други правила, други структури. Бяхме войници, военнопленници, повечето от нас юноши. Чанги беше генезис, там всичко беше ново, непознато, вс…
— Ти беше ли черноборсаджия?
— Не. Служех като преводач от малайски на един приятел, който беше търговец, а има голяма разлика между търговия и черноборсаджийство и…
— Но това противоречеше на лагерните правила, на лагерния закон и си беше чисто черноборсаджийство, нали?
— Търговията с пазачите противоречеше на вражеските правила, на японските правила.
— Скъпи приятелю — намеси се Горнт с нарочен лек акцент в гласа, който знаеше, че ще жегне Грей, — това явно са вече отминали времена, които са без значение. Неделя следобед е и ние всички сме приятели.
— За мен те са до-о-оста важни, независимо дали е неделя следобед или не, и ние с Марлоу не сме приятели и никога не сме били! Той е тузар, аз не съм — Грей изимитира дългото о, което ненавиждаше, и заговори с още по-силен акцент. — Да. Но войната промени всичко и ние, работниците, няма да го забравим!
— Ти считаш себе си за работник, а мене не? — попита Питър Марлоу със стържещ глас.