Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Лъжете — Суслов се опита да прикрие ужаса си. Съндърс се засмя.
— Ще видим, ще видим. Новият ви военен аташе в Лондон ще се хване и за сламка, за да спечели благоразположението на началниците си. А?
— Не разбирам — отговори Суслов, макар че разбираше много добре. Беше в капан.
Съндърс се наведе напред, за да изтърси лулата си.
— Чуйте ме добре — започна той с нетърпящ възражение тон. — Ще ви предложа размяна — живота ви срещу американеца и Артър.
— Не познавам никакъв Артър.
— Това ще си остане между нас. На никого няма да кажа. Имате думата ми.
— Не познавам никакъв Артър.
— Посочете ми го и сте вън от опасност. Ние с вас сме професионалисти, разбираме от размяна — и сигурност — и от време на време от някоя лична, много тайна сделчица. Този път сте разкрит, значи трябва да се откупите. Ако отплувате, без да ми кажете кой е Артър, ще ви издам, без да ми мигне окото — очите му се впиха в него. — Довиждане, другарю капитан.
Суслов стана и излезе. Когато с Бородинов се озоваха отново на въздух, сред хонконгската действителност и двамата задишаха свободно. Суслов се отправи мълчаливо през улицата към най-близкия бар. Поръча две големи водки.
Умът му работеше с пълна пара. Искаше му се да извика: „Божичко, и да го направя, и да не го направя, с мене е свършено. Тази проклета телеграма! Ако издам Банастазио и Артър и призная, че знам за «Севрин», попадам завинаги във властта им. Не го ли сторя, с мене определено е свършено. И в единия, и в другия случай е еднакво опасно както да се върна в Съюза, така и да дойда пак тук. И в единия, и в другия случай са ми необходими досиетата на А. М. Г. или Дънрос, или и двете, за защита. И в единия, и в дру…“
— Другарю кап…
Суслов се извърна рязко към Бородинов и го изпсува на руски. По-младият мъж пребледня и слисан замълча.
— Водка! Още две — поръча Суслов. — Ако обичате.
Барманката ги донесе.
— Аз се казва Сали, а ти, айейа?
— Чупката — озъби й се Бородинов.
— Дю не ло мо твойто чупката, айейа? Ти мистър Чупката? Аз не харесва твое лице, мистър Чупката, затуй чупката, без да псува.
Тя вдигна бутилката с водка и се приготви да продължи битката.
— Извини й се — тросна му се Суслов, който не искаше неприятности, тъй като не беше сигурен дали момичето не е подставено лице, имайки предвид близостта на бара до полицейското управление.
Бородинов бе поразен.
— Какво?
— Извини й се, говедо!
— Извинете — смотолеви Бородинов с пламнало лице. Момичето се засмя.
— Ей, голям човек, ти иска гуш-гуш?
— Не — отговори Суслов. — Само още водка.
Крос слезе от полицейската кола и забърза под лекия дъжд към „Струан“. Улиците зад него бяха пълни с чадъри, тротоарите претъпкани с хора, които отиваха или се връщаха от работа, тъй като не за всички неделята беше почивен ден. На дванайсетия етаж Крос слезе.
— Добро утро, главен инспектор Крос. Аз съм Сандра Лий, секретарката на мистър Дънрос. Оттук моля.
Инспекторът я последва надолу по коридора, загледан в нейния cheong-sam задник. Тя му отвори една врата. Крос влезе.
— Здравей, Едуард — поздрави той Съндърс. — Както винаги, си подранил.
Съндърс пиеше бира.
— Стар навик от войската — пет минути по-рано, за да си навреме?
Зад гърба му, в луксозната заседателна зала имаше добре заредено барче. И кафе.
— Желаете ли нещо, сър? Има готово блъди мери — попита Сандра Лий.
— Само кафе, благодаря. Без мляко.
Тя му поднесе кафето и излезе.
— Как мина? — попита Крос.
— Посещението ли? Добре, просто чудесно. Бих казал, че успях да го извадя от равновесие. — Съндърс се усмихна. — Записах разговора. Можеш да го прослушаш следобед. А, да, обяд. Роджър, в Хонконг намира ли се риба с пържени картофи?
— Разбира се. Риба и пържени картофи да искаш — Крос сподави прозявката си. Снощи стоя до късно да прояви и извади снимки от филма, който бе заснел в трезора. Тази сутрин бе чел и препрочитал оригиналните досиета на А. М. Г. с огромен интерес, като вътрешно се съгласяваше с Дънрос, че е трябвало да бъде толкова предпазлив. А. М. Г. си струваше парите, колкото и много да са били. Без съмнение те струваха цяло състояние.