Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1936 г. СР възвръща самостоятелността си, макар и формално все още да е под контрола на ВТОРО БЮРО. СР се занимава както с разузнаване, така и с контраразузнаване. Главният й ОБЕКТ е Германия. В състава на СР има специални групи специалисти, които изучават чуждестранното въоръжение и новостите в областта на авиостроенето. Нейните станции за прослушване прехващат радиосъобщения от Германия, Италия, Испания и други европейски страни.
Прието е да се смята, че аналитиците на СР и ВТОРО БЮРО са давали качествени разузнавателни сведения за Германия. По-късно те се оплакват, че френското военнополитическо ръководство просто не е успяло да се възползва от тях.
През май 1940 г., когато Германия окупира Северна Франция, СР се премества в Южна Франция (незаета от врага, но управлявана от профашисткото правителство на „Виши“), където продължава работата си. По тази причина на СР не се доверява генерал Шарл дьо Гол и неговите сътрудници. Като лидер на движението Свободна Франция с щаб в Лондон Шарл дьо Гол създава свое собствено разузнаване — ЦБИО (Sentral de Renseignements et d’Action — Централно бюро за информация и операции).
През ноември 1942 г. след десанта на англо-американските войски в Северна Африка Шарл дьо Гол слива ЦБИО и СР и на тяхна база създава специалната служба ГУВС (СР влиза в нея като технически отдел).
СР
СПЕЦИАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ.
СР на САЩ
СЪВЕТ ПО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ.
Сребро
Вж. ВИЕНА.
СРР
СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
СРС
СЕКРЕТНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Вж. МИ–6.
СС
Елитна лична охрана на Адолф Хитлер, която се превръща в политическа полиция и разузнавателна сила, символизираща нацисткия тероризъм и жестокост. Schutzstaffel (SS — Отдел за защита, накратко СС) е създадена през 20-те години като охрана на нацистките лидери. В началото това е малка (само с 280 души), но безупречно дисциплинирана част, подчинена на СА („кафявите ризи“) — полубандитска-полувоенна нацистка организация, която разполага с 60 000 души.
СС се разраства през 1929 г., когато Хитлер назначава ХАЙНРИХ ХИМЛЕР за неин ръководител. Химлер е амбициозно и фанатизирано творение на Хитлер и предвижда СС да заеме централно място като някакво тайнствено братство, което да отстоява нацистката идеология. Известни са като „черноризци“, носят емблема от череп и кръстосани кости на черните си куртки. В редовете на СС се вливат ония немци, които не приемат вулгарно-скандалната СА, напомняща банда улични хулигани.
През 1930 г. в СС на Химлер служат повече от 3000 бойци, като външността на всеки един от тях трябва да е образец на расова чистота. В СС се приемат само онези, които имат най-малко „двустолетно арийско родословие“. Кандидатите преминават през проверка в расовото управление, ръководено от Рихард-Валтер Даре — свиневъд и създател на теорията „кръв и пръст“, според която европейската цивилизация е продукт от расово чисти германци. През проверка минават и бъдещите съпруги на членовете на СС.
Мотото на СС е: „Вярвай! Подчинявай се! Сражавай се!“ Членовете на СС, представяйки се за продължители на тевтонските рицари, обикновено се сражават невъоръжени. Скоро след нападението над Полша през септември 1939 г. отрядите на СС полагат първия си отпечатък на ужас в покорените територии, които СС нарича „домакинства на евреи, интелигенция, чиновници и благородници“.
През юни 1941 г. Германия напада Съветския Съюз и СС получава указания да ликвидира съветските евреи и „болшевишките агитатори“. За да бъде изпълнена задачата, СС организира бойни групи, които следват германската армия на съветска територия. Бойните групи събират цивилни граждани, предимно евреи, и извършват масови разстрели. Според показанията, дадени по време на процесите срещу германските военни престъпления, отрядите на СС избиват над 2 млн. евреи.
Независимо от бойните групи СС формира и елитни бойни единици — Вафен СС. През 1933 г. Хитлер уверява висшето военно ръководство на Германия, че те ще бъдат „единствените, които ще носят оръжие“. Независимо от това полицейските части на СС скоро обличат армейски униформи, създават своя военна организация и получават оръжие.