Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Тази интересна и вълнуваща енциклопедия предлага цялостна и леснодостъпна информация за втората най-древна професия — шпионажа. Тя включва сведения за всички по-важни известни и неизвестни агенти, организации, случаи и операции на разузнаването от Адам и Ева до наши дни. Тук например за първи път ще научите подробности за дълбоко засекретени шпионски операции от Първата и Втората световни войни, от Карибската криза и войните в Близкия Изток… Поместени са статии за доскоро пренебрегваните жени шпиони, за шпионските машинации, интриги и противоречия в ЦРУ, КГБ, Мосад и т.н., за развитието и бъдещето на промишленото и научно-техническото разузнаване и за още много, много други любопитни и разтърсващи факти. Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите. Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа. Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Спитфайър е с обтекаема форма на тялото, с мотор на Ролс-ройс и малък отвор за приток на въздух върху долната страна на корпуса. Елипсовидните краища на крилете и заострената опашка са сред отличителните му белези. Самолетът е преминал много подобрения и модификации по време на войната.
Спитфайър е едноместен. Максималната скорост на Спитфайър I е 580 км/ч, продължителността на полета с 15-минутен бой — 635 км. По-късните модели разузнавателни самолети са с далеч по-голяма продължителност на полета, отколкото изтребителите.
Spitfire
Спонсор
Жаргон за организация или разузнавателна служба, която финансира, контролира или изпълнява определени разузнавателни операции.
СПОТ
Френски СПЪТНИК, който осигурява снимки с качество, характерно за разузнавателните спътници. Името СПОТ идва от Systeme Probatoire d’Observation de la Terre. Първото изстрелване е извършено на 22 февруари 1986 г. от Гвинея с ракета Ариана. В орбита е на около 824 км над Земята. СПОТ 1 тежи 1,816 т и е оборудван с 2 камери.
До появата на френския спътник единствените космически снимки, представени на широката публика, са фотографиите от американската спътникова програма Лендсат, чиито спътници са изведени в орбита за пръв път през 1972 г. Но снимките на СПОТ са по-качествени и се продават на ниска цена. Освен това корпорацията СПОТ предлага при заплащане да насочи спътника за снимки на определени обекти.
Уилям Бъроуз пише в книгата „Строго секретно“ („Deep Black“, 1986):
В създаването на СПОТ е заложен огромен смисъл. Първо, този проект силно намалява границата между военното и невоенното наблюдение от Космоса. Второ, френският спътник прави по-качествени фотографии. Разгадавайки бързо потенциала му, военните вече поставят пред СПОТ разузнавателни задачи и така ще бъде дотогава, докато не бъде пуснат в орбита чисто военният шпионски спътник Хелиос, който се разработва във Франция.
Снимките от СПОТ се използват от средствата за масова информация, а от края на 80-те години — и от американското Министерство на отбраната за несекретното издание Съветската военна мощ. Служителите на министерството не желаят да публикуват американски спътникови снимки.
* Спътници
Спътниците вероятно са най-важният източник за СТРАТЕГИЧЕСКОТО и до известна степен за ТАКТИЧЕСКОТО и ТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ през втората половина на XX в. Говорейки за тази роля, която те са изиграли, едва появили се на бял свят, президентът Джонсън заявява през март 1967 г.:
Не бих искал да се „хващате за думата“, но сме похарчили 34–40 млрд. долара за тази космическа програма. Дори да не бе произлязло от нея нищо друго освен знания, получени от космическата фотография, пак щеше да е възвърнала десетократно дадените пари. Тъй като тази вечер знаем с колко ракети разполага противникът, оказва се, че предположенията ни са били далеч от истината. Вършели сме неща, които са били напълно излишни. Строяхме неща, които се оказват напълно ненужни. Таяхме страхове, които не са ни били необходими.
Първите опити за проучване и събиране на космическа информация са от 1946–1947 г., когато бивши германски ракети Фау–2, изстрелвани пробно от американската армия, са били оборудвани с малка фотокамера. Камерата има отоплително тяло, за да я предпазва от студа на голяма височина, и парашут, с който да се спусне невредима на Земята. Най-голямата височина, от която може да снима, е малко повече от 160 км. (Наличните ракети Фау–2 са изчерпани през 1947 г. За да продължат опитите, камерите са били монтирани на изследователски БАЛОНИ с ограничена височина — малко повече от 30 км. Идеята за използване на балоните по-късно е приложена за стратегическото разузнаване над Съветския съюз.)
Първата сериозна стъпка в САЩ за развитие на разузнавателните спътници е направената през 1954 г. по препоръка на корпорацията Ранд към военновъздушните сили, в която се посочват перспективите на летателните апарати. По-късно същата година без знанието на Ранд — запознати са малцина във военновъздушните сили — президентът Айзенхауер дава съгласието си на ЦРУ за създаването на шпионски самолет U–2, предназначен за въздушно разузнаване над Съветския съюз.
