Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Подкрепата на Айзенхауер за U–2, а по-късно и за спътниците се дължи на загрижеността му от развитието на съветските стратегически ядрени оръжия, които могат да нанесат удар върху Съединените щати — ядрен вариант на нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР. През 1954 г. Айзенхауер кани ДЖЕЙМС КИЛИЪН — президент на Масачузетския технологичен институт, да оглави група експерти, които да разгледат потенциалното развитие на далекообхватните стратегически ракети. Около 50 видни учени и инженери от академии, лаборатории и правителството се събират и обсъждат различните аспекти на стратегическите ракети за унищожение, на стратегическата отбрана и технологиите за стратегическо разузнаване. ЕДУИН ЛАНД — изобретил знаменития фотоапарат Полароид, става председател на подкомисията за разузнаването.
През 1955 г. комисията представя секретен доклад на президента, който започва с думите: „Ние трябва да открием начини за увеличаване броя на фактите, на които се основават разузнавателните ни преценки, да осигурим средства за по-добро стратегическо предупреждение в случай на атака и да намалим опасността от сериозни преувеличения или подценяване на заплахата.“
Комисията подкрепя създаването на U–2, който трябва да бъде готов за експлоатация през 1956 г. По предварителни разценки ще бъде използваем само 2 години поради степента на развитие на съветската отбрана. Приема се, че един спътник ще бъде подходящо продължение на програмата. Айзенхауер се вслушва в препоръките на комисията и създава непрекъсната връзка с Килиън — негов научен съветник, и с Ланд, който има значителни заслуги в създаването на американския шпионски самолет и развитието на спътниците.
През 1956 г. американските военновъздушни сили поставят началото на проект Оръжейни системи (ОС) 117L — разработка на серия разузнавателни спътници. Развитието на съветските бомбардировачи в средата на 50-те години води до повишен интерес на американците към спътниците. Президентът Айзенхауер одобрява фотографския спътник КОРОНА, който да се разработва от ЦРУ, и САМОС — от ВВС.
Двата проекта получават зелена светлина, но през януари 1956 г. съветското правителство одобрява приоритетното развитие на разузнавателен спътник, наречен ЗЕНИТ.
И двете страни развиват ракетостроенето, като и двете страни използват базата, създадена от германските учени, и трофеите, взети в края на Втората световна война. Независимо от това Западът е шокиран, когато на 3 август 1957 г. междуконтиненталната балистична ракета Р–7 изминава няколко хиляди километра и пада в Сибир. Доста пестеливо съветската информационна агенция ТАСС съобщава, че „далекобойна многостепенна балистична ракета е прелетяла на… изключителна височина… и се е приземила в набелязаната цел“. (Едва след 16 месеца Съединените щати ще могат да проведат аналогични изпитания със своята междуконтинентална ракета Атлас.) А 3 месеца по-късно — на 4 октомври, същата ракета-носител Р–7 извежда в орбита първия в света спътник — Спутник 1. Въпреки че теглото му е 83,5 кг, спътникът е със 75,5 кг по-тежък от първия американски спътник (тежи само 7,8 кг), изстрелян 3 месеца след Спутник 1. Следва създаването на по-големи съветски спътници. Американците са разтревожени от съветските постижения и тръгват разговори за изоставането им по „ракетния въпрос“ и за необходимостта от по-резултатно разузнаване.
Първото успешно изстрелване на американския фотографски спътник Корона е през август 1960 г. Тази мисия осигурява много по-значително фотографско покритие на Съветския съюз, отколкото всичките 24 полета на U–2. Спътникът изразходва 900 м филмова лента, на която са снимани 4144 хил. кв. км от територията на Съветския съюз.
Същия месец съперничеството между ВВС и ЦРУ за контрол над спътниковите програми — най-важната информация от стратегическото разузнаване — е приключено със създаването на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ към Министерството на отбраната. Спътникът САМОС на ВВС изпълнява първата си успешна операция през януари 1961 г., но качеството на снимките, изпратени на Земята с телевизионен тип връзка, е лошо в сравнение със снимките, спуснати с парашут от Корона.