Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Германският военноморски флот научава за Стая 40 едва когато адмирал сър Джон Фишър — пръв военноморски лорд по време на войната, публикува своите „Мемоари“ („Memories“, 1919):
Развитието на радиото е такова, че можеш да установиш посоката на този, който говори, и да се насочиш към него. Затова германците не смееха да си отворят устата. Но ако някой го стореше, съобщението, разбира се, бе шифрирано и именно разкриването на тайната на този шифър бе една от най-блестящите победи в работата на Адмиралтейството от края на войната. По мое време те никога не се провалиха.
През 1923 г. в книгата си „Световната криза“ („World Crisis“) Уинстън Чърчил — първи лорд на Адмиралтейството, разкрива начина, по който книгите с кодовете и шифрите са получени от потъналия крайцер Магдебург. Чърчил разказва и как Кралският военноморски флот е използвал германските дешифровки: „След като англичаните прехванаха радиосъобщенията на германското военноморско командване, може да се каже, че германците вече играеха с открити карти за британското командване.“ Предупредено по такъв начин, германското военноморско командване предприема мерки врагът да няма подобно предимство в бъдеще. Германският военноморски флот премахва кодовите книги — цялата информация се прехвърля на новосъздадените шифровъчни апарати (вж. ЕНИГМА), и създава своя, изключително успешна организация за криптоанализ — Б-ДИНСТ.
След войната Стая 40 се превръща в ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ.
Стаята
Американско тайно общество, създадено през 1927 г. от група състоятелни нюйоркчани. Повечето членове са с подготовка във ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, но има и примамени от романтичната страна на този занаят. Основатели са ВИНСЪНТ АСТОР и КЪРМИТ РУЗВЕЛТ. Сред влиятелните членове са банкерът Уинтроп Олдрич и служителят от външното министерство Дейвид Брус.
Когато през септември 1939 г. в Европа започва Втората световна война, Стаята променя името си на Клуба и поема по-активна роля в осигуряването на разузнавателна информация, предназначена за президента Рузвелт.
Степашин, Сергей (1952)
Високопоставен сътрудник на руските специални служби от постсъветския период.
Степашин завършва Висшата политическа школа към Министерството на вътрешните работи (МВД) в Ленинград през 1973 г. Защитава докторат по история във Военнополитическата академия. Темата на дисертацията му е била Партийното ръководство на противопожарните формирования.
Служи във Вътрешни войски и преподава в ленинградския институт на МВД. През 1990 г. е назначен за заместник-директор на политическия отдел на Висшето политическо училище, съчетавайки партийната с преподавателската работа.
От 1990 до 1993 г. работи във Върховния съвет на Руската федерация — представя левоцентристката обединена фракция на армейската реформистка група. От 1991 до 1993 г., периода на демонтиране на съветската система, е председател на Комитета за отбрана и сигурност към Върховния съвет. Оглавява и държавната комисия, която разследва дейността на КГБ и цялата система на Държавна сигурност. В това смутно време, през август 1991 г., той напуска комунистическата партия.
През 1991 г. е създадена Федералната служба за контраразузнаване и Степашин е назначен за заместник генерален директор на това ведомство. Същата година е създадено руското Министерство на сигурността и Степашин е назначен за заместник-министър.
През септември 1991 г. е повишен в звание генерал-майор, а година по-късно — в генерал-лейтенант. В продължение на 9 месеца той изпълнява задълженията си в Министерството на сигурността и във Върховния съвет. През септември 1992 г. прави опит да се оттегли от Върховния съвет, но членовете на съвета гласуват молба до президента Борис Елцин да го освободи от задълженията му в Службата за сигурност, за да може да продължи дейността си във Върховния съвет. (Министерството на сигурността е закрито през 1993 г.)
През март 1994 г. Елцин назначава Степашин в Съвета за сигурност на Руската федерация и го определя за ръководител на ФСК.
Степен на секретност L
ДОСТЪП ДО СЕКРЕТНИ МАТЕРИАЛИ, даван в Министерството на енергетиката на САЩ (преди това Комисия за атомна енергия) и на служители на други правителствени агенции и страни по договор. Степента на секретност L е валидна за достъп до данни за ограничено ползване на равнище ПОВЕРИТЕЛНО и за информация за националната сигурност на равнище СЕКРЕТНО.