Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Съветското морско пристанище в Северодвинск. Снимката е направена на 10 февруари 1969 г. от американския шпионски спътник Корона (ЦРУ).
Пристанището в Северодвинск, снимано през август 1941 г. от разузнавателен самолет на ВВС на Германия.
Фотографският спътник Корона скоро ще носи „гърбица“, оборудвана за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ). Първият съветски разузнавателен спътник Зенит е снабден с оборудване за ЕЛРАЗ и с фотографска апаратура още от началото. Първият успешен полет с означение Космос 7 е извършен през юли 1962 г.
Следват по-съвършени фотографски спътници и спътници за ЕЛРАЗ от пионерите в космическото разузнаване. Сред новите, по-специализирани разузнавателни спътници са американските МИДАС и серията спътници DSP, които дават ранно предупреждение за изстреляни балистични ракети, а някои дори могат да засичат самолети на голяма височина. Съветският РАДИОЛОКАЦИОНЕН СПЪТНИК ЗА МОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (РСМР) с ядрен реактор е първият спътник за наблюдение на Световния океан. Скоро се появява и негов вариант за ЕЛРАЗ и руснаците получават възможност да засичат в открито море корабите на западните държави.
В САЩ и СССР битува идеята за извеждане на човек в Космоса (както за научноизследователска, така и за разузнавателна дейност). Но ако американците изоставят идеята за ОБИТАЕМА ОРБИТАЛНА ЛАБОРАТОРИЯ, то Съветският съюз отначало създава серията космически кораби Салют, а след това и космическата станция МИР, които освен официално заявените научни цели изпълняват и редица военни задачи, включително разузнаване. Комбинацията от спътници за РСМР и ЕЛРАЗ и вероятно операциите на Салют и Мир са допринесли за съветските успехи при засичането на подводници.
Създадените по-късно американски космически совалки осигуряват разузнавателни сведения, макар и с прекъсвания, но информацията не е достатъчна. Совалката е представена пред Конгреса и обществеността като много по-ефикасен метод за изстрелване на спътниците в орбита и обслужването им. Но изстрелването на една совалка, за да изведе спътник в орбита, е много по-трудно, отколкото просто да се изстреля спътникът с ракета-носител. След катастрофата на Чалънджър на 28 януари 1986 г. полетите на совалки са прекратени до септември 1988 г.
Опитът на 18 април 1986 г. да бъде изстрелян секретен американски спътник се проваля. Чак на 5 септември в орбита е изведен друг спътник. Руснаците запазват ракетата носител като начин на извеждане на спътниците в орбита, като по този начин си осигуряват много по-голяма гъвкавост. По време на кризи и конфликти, като например по време на Аржентинско-британската война за Фолклендските острови през 1982 г. и по време на Войната в Персийския залив през 1991 г., руснаците имат възможност да изпратят в орбита по-бързо и повече разузнавателни спътници.
В края на 80-те години се появява друг аспект на спътниковото разузнаване. Френският спътник СПОТ, за пръв път изведен в орбита през ноември 1986 г., е използван за снимки с търговски цели. До този момент до обществеността са стигали сравнително малко спътникови снимки, но и нито един спътник не е бил оборудван с първокласни камери като СПОТ. Американската спътникова фотография не може да бъде използвана дори и от министъра на отбраната за публикацията му в списание Съветската военна мощ (Soviet Military Power), което започва да излиза от 1981 г. като официален преглед на съветската военна заплаха. (По-късно много издания купуват снимки от СПОТ.)
Все пак някои снимки стават достояние на обществеността. Например САМЮЪЛ МОРИСЪН предава копия на фотоматериали от спътник на журналист от Джейнс дифенс уикли, а генерал-лейтенантът от авиацията Лоурънс Сканце продемонстрира няколко снимки, направени от спътник, на които е бил изобразен нов съветски изтребител (целта му е да убеди властите в необходимостта от нов американски самолет).
Снимките на СПОТ и краят на Студената война оказват нов натиск върху американското правителство да даде публичност на спътниковите снимки. През 1993 г. ДЖЕЙМС УЛСИ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, казва пред Конгреса, че правителството ще прекрати опозицията си към продажбата на „далечни подробни образи“, които дават възможност за забелязване на предмети на Земята, не по-големи от 1 метър. Американското правителство винаги се е страхувало, че пускането на спътникови снимки ще разкрие как точно функционират спътниците. Но е очевидно, че руснаците знаят каква роля изпълняват разузнавателните спътници, както от собствен опит, така и от информацията, предоставена от шпионажа. УИЛЯМ КАМПИЛЕС — служител на ЦРУ, продава на руснаците ръководство за KH–11 само за 3000 долара, като по този начин им осигурява технически данни за последните шпионски спътници (вж. КИЙХОУЛ). Адмирал СТАНСФИЙЛД ТЪРНЪР — по това време директор на Централното разузнаване, по-късно пише: „Системата за сигурност в ЦРУ беше учудващо несигурна.“ Търнър разказва за случая Кампилес в книгата „Секретност и демокрация“ („Secrecy and Democracy“, 1985): „Когато научихме, че липсва едно ръководство, открихме, че не знаем къде са други тринайсет!“ Не се знае колко от ръководствата за KH–11 са се озовали в съветски ръце.