Отсенки от себе си
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Artline
- ISBN: 978-619-193-088-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отсенки от себе си». Краткое содержание книги:
Каретата спря пред внушително каменно стълбище, което водеше към същата банка, чийто образ бе изсечен на монетата. Чичо Едуорн изчака кочияша да му отвори вратата, но Уаксилий изскочи сам.
Чичо му го настигна на стъпалата.
— Баща ти — заговори той — е безнадежден по отношение на финансите. От години се опитвам да го науча, но той не може — или не желае — да го направи. Имам големи надежди за теб, Уаксилий. Банковото дело не е единственият начин, по който можеш да помогнеш на къщата си. Но след днешния ден подозирам, че ще видиш, че е най-добрият такъв.
— Няма да стана банкер — отговори Уаксилий, докато се изкачваше по стълбите.
— Така ли? Значи все пак искаш да станеш управник на кочияшите?
— Не — каза Уаксилий. — Ще стана герой.
Чичо му не отговори веднага. Двамата продължиха към върха на стълбището. Накрая каза тихо:
— Вече си на дванадесет години, а още говориш за това? Бих очаквал такава глупост от сестра ти, но баща ти трябваше вече да я е избил от твоята глава.
Уаксилий изгледа чичо си непокорно.
— Дните на героите са отминали — каза чичо Едуорн. — Историите за хората, които преобръщат цялата история със собствените си ръце, принадлежат на един друг свят. Вече е настъпила ерата на модерността — едновременно по-шумна и по-тиха от преди. Вгледай се внимателно. Някога светът се е подчинявал на кралете и воините, но сега тяхната роля се изпълнява от тихи мъже в кабинети. И те я изпълняват далеч, далеч по-умело.
Влязоха в лобито на банката — с нисък таван и стена от решетки като на клетка, зад които седяха прегърбени хора и приемаха или подаваха пари от или на онези, които чакаха на опашките. Чичото на Уаксилий го поведе през една от страничните врати по-навътре в сградата. Обзавеждането от тъмно дърво и килима с цвят на пръст създаваха впечатлението, че вътре цари сумрак, независимо от отворените прозорци и запалените газови лампи.
— Днес ще се проведат две срещи, които искам да наблюдаваш — каза чичо Едуорн, докато влизаха в едно дълго помещение без украси.
Столовете бяха обърнати към стената. Намираха се в стая за наблюдение — място, от което можеше да гледаш как протичат заседанията в банката. Чичо му му махна с ръка да седне, дръпна един панел на стената и разкри зад него стъклен процеп, през който се виждаха двамата мъже в съседната стая. Единият беше банкер, облечен в платнен панталон и жилетка. Седеше зад солидно бюро и разговаряше с един мъж на средна възраст, с прашни дрехи и филцова шапка в ръце.
— С този заем бихме могли да се преместим на по-хубаво място — тъкмо казваше омърляният мъж. — Да си купим жилище извън бедняшкия квартал. Имам трима сина. Всички ще работим усилено, обещавам ви.
Банкерът изгледа мъжа, вирнал нос, след което прелисти някакви книжа. Чичо Едуорн затвори панела с рязко движение, което изненада Уаксилий. После се отдалечи и се настани на един от столовете по-нататък по продължението на стената, а Уакс го последва. Панелът, пред който седнаха, им разкри друга стая, подобна на първата. Една банкерка с пола и жилетка седеше зад също толкова солидно бюро. Посетителят, обаче, беше с чисти дрехи, висок и спокоен.
— Сигурен ли сте, че се нуждаете от още една платноходка, лорд Николин? — попита банкерката.
— Разбира се, че съм сигурен. Щях ли да си направя труда да дойда, ако не бях? За Бога. Би трябвало да позволявате на иконома ми да се грижи за тези процедури. Та нали за това съм го наел, все пак.
Чичо Едуорн затвори панела с тихо тракване и се обърна към Уаксилий.
— Наблюдаваш една революция.
— Революция? — попита Уаксилий. Бе изучавал банково дело — е, поне бе принуждаван да го прави от частните си учители. — Звучат ми като разговори, които се случват в банките всеки ден.
— А — отговори чичо Едуорн. — Значи вече знаеш за всичко това. И на кого от двамата ще отпуснат заем?
— На богатия — отговори Уаксилий. — Освен ако не лъже или не се преструва на друг.
— Не, Николин наистина е богаташ — каза чичо Едуорн. — Теглил е заеми от нас вече много пъти и никога не пропуска да си плати вноските.
— Значи ще дадете заем на него, а не на другия.
— Не — каза чичо Едуорн. — Ще дадем и на двамата.
— Ще използвате надеждните вноски от богатия мъж като гаранция срещу риска да помогнете на бедния?
Чичо Едуорн изглеждаше изненадан.
— Учителите ти явно са си свършили работата добре.