Отсенки от себе си
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Artline
- ISBN: 978-619-193-088-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отсенки от себе си». Краткое содержание книги:
— Имам чувството, че плувам в море от дим и облаци — каза тя.
Мъглите бушуваха и се преплитаха бавно, сякаш бяха живи — поточета и водовъртежи, които сякаш се движеха в противоположна посока на повеите на вятъра и никога не спираха.
Уакс отвори пратката на Ранет и извади отвътре намотка здраво плетено въже. Погледна нагоре. В бележката на Ранет пишеше, че иска да провери резултатите от употребата на въже, вързано за някаква устойчива котва, докато скача с аломантия, и да й пише какви са резултатите.
— Бяхте много нетърпелив да дойдете на партито — каза Стерис. — Не може да е само за да се срещнете с губернатора. Свързано е с работата ви. Виждам го.
Уакс вдигна въжето — в единия му край бе закачена тежка стоманена кука, — за да опита с каква сила ще трябва да го хвърли.
— Познава се — продължи Стерис, — защото сте напълно нащрек. Вие сте хищник, Уаксилий Ладриан.
— Аз ловя хищници.
— Но и самият вие сте такъв.
Тя го погледна през прозрачните нишки мъгла, които танцуваха помежду им. Очите и блестяха. Отразяваха сиянието на морето облаци долу.
— Като лъв. През повечето дни сте до мен само отчасти. Излегнат, полузаспал. Правите, каквото е необходимо, изпълнявате задълженията си у дома, но нищо повече. А след това се появява плячката. И вие се пробуждате. Внезапно сте целият скорост, ярост и мощ, обзет от напрегнатото вълнение на гонитбата. И това вече е истинското ви „аз“, Уаксилий Ладриан.
— Ако думите ти са верни, значи всички бранители на закона са хищници.
— Истинските бранители на закона, може би. Не мисля, че съм срещала друг такъв.
Тя проследи погледа му и вдигна очи нагоре. После добави:
— И така, ето моят въпрос. Какво ловувате тази вечер?
— Кървящата ще бъде тук.
— Убийцата? Откъде знаете?
— Пак ще се опита да убие губернатора — каза Уакс. — Иска да ме изпита, да види дали ще мога да я спра, как ще реагирам.
— Говорите така, сякаш става въпрос за личен конфликт между двама ви.
— Ще ми се да беше така — каза той, а наум си помисли: Друг ти дърпа конците. — Иска ми се да познавах Кървящата достатъчно добре, че да е нещо лично. Това би ми дало предимство. Но тя определено се интересува от мен, а това означава, че не мога да пропусна това празненство. Иначе може да го приеме като знак, че трябва да удари сега.
Уакс донави въжето и го хвана, като остави куката да се люлее свободно. Протегна ръка към Стерис и тя с готовност пристъпи към него.
Откри аломантичната линия, която водеше към един от стоманените пръти, които укрепяваха каменната платформа под краката му. Заради дебелия камък, който ги разделяше, нямаше да може да се Тласне от него така добре, както обикновено — но беше голям и стабилен, така че бе подходящ за целите му. Прегърна Стерис, Тласна се от пръта и полетя в нощния въздух. Небостъргачите като този представляваха проблем, понеже изтъняваха с височината. В добавка към това, много от опорите, на които се налагаше да стъпва, бяха тесни первази и поради това му беше трудно да се Тласне право нагоре — в повечето случаи политаше под ъгъл леко встрани от сградата. Така или иначе, колкото по-нависоко беше, толкова по-далеч от стената се озоваваше. Обикновено успяваше да противостои на този ефект благодарение на пушката си и способността си да намалява теглото си. Но това нямаше да помогне, когато трябваше да носи и Стерис.
Въжето и куката на Ранет, обаче, можеха. Изчака да достигне височината, на която полетът му нагоре започна да се забавя — вече бе прекалено далеч от пръта. Както обикновено, се бе отдалечил на около три метра от сградата. Затова, докато се забавяше насред полет, метна куката към един от балконите и я Тласна. Тя се стрелна между металните пръти на балкона, но когато Уакс дръпна въжето, изпадна помежду им. Той увисна във въздуха несигурно. Имаше опасност да падне настрани и далеч от сградата. Изруга и опита още веднъж. Този път металната кука се закачи стабилно.
Той издърпа двамата навътре, сякаш бяха риба, а въжето — кордата, за която я изтегляха. Така стигнаха до балкона. Остави Стерис и нави въжето, вдигнал поглед нагоре.