Отсенки от себе си

— Този път не става дума за статистики — отговори Мараси. — Ако го подложите на мъчения, ще провалите работата на прокурорите. Адвокатите му със сигурност ще използват това, за да го отърват.

Реди и се намръщи.

— Пратете да доведат дъщеря му, тогава — каза Каберел, като хвърли поглед на списъка основна информация относно мъжа, който бяха съставили. — Ще я заплашим пред него, но няма да й сторим нищо. Ще проговори.

Мараси потри чело.

— Това е особено незаконно, Каберел. Нищо ли не знаете за член осемдесет и девети? Той има права.

— Той е престъпник — натърти Реди.

— Заподозрян — поправи го Мараси с въздишка. — Не можете да продължавате да вършите нещата по старата процедура, Реди. Има нови закони, които само ще стават още по-стриктни. А адвокатите — още по-умни.

— Адвокатите са се продали на отсрещната страна — кимна Каберел. — Права е.

Мараси си замълча. Разбира се, че изобщо не ставаше въпрос за продажност — но засега щеше да се задоволи с констабли, които бяха склонни да спазват правилата, независимо от причината.

— Смятам — заяви Реди, — че е изключително неприятно, задето сред нас има хора, които явно милеят за адвокатите повече, отколкото за справедливостта. Тя познава характера им по-добре от нас.

— Може и така да е — каза Арадел с тих, строг глас. — И това спокойно би могло да се счита за една от причините, поради които я направих част от екипа ни, капитан Реди. Колмс познава съвременните законови кодекси. Ако обръщахте повече внимание на законите, които уж браните, Доухин можеше и да не се върне обратно на улицата миналата седмица.

Реди се изчерви и наведе глава. Арадел пристъпи до Мараси и погледна надолу към затворника.

— Как се справяте с разпитите на враждебно настроени свидетели, лейтенанте?

— Нямам толкова опит, колкото би ми се искало — отговори тя, като направи физиономия. — Съгласна съм да опитам, но би било по-добре да изчакаме още няколко минути.

— Защо?

Някъде в далечината се разнесе затръшване на врата.

— Ето затова — обясни Мараси.

Миг по-късно вратата на стаята за наблюдения се отвори с трясък, Тласната от приближаващия Уаксилий. Не можеше ли да си направи труда да си мръдне ръката от време на време? Влезе, следван по петите от Уейн — който, по някаква причина, носеше шапката на констабъл Тери.

Уаксилий погледна надолу към арестанта и присви очи, след което хвърли поглед към гривните, поставени на близката маса. Едната подскочи и падна от масата, Тласната от аломантията му. Уакс изръмжа.

— Това не са металоеми. Този мъж е само примамка, предназначена да ви разсее. Измамили са ви — каза той и се обърна, сякаш се готвеше да си тръгне.

Уейн се стовари на един от столовете и вдигна краката си до гривните, след което мигом захърка.