Боговете на войната [bg]

— Все още не. Но ще проличи.

Той кимна и бързо взе решение.

— Добре. Все пак градът е доста далече от всякакви битки. Иска ми се просто да можех да убедя сената да остане тук с теб, но те настояват да придружат легионите.

Мисълта, че сенатът поставя под въпрос всяка негова заповед, беше достатъчна, за да помрачи щастието му от новината й, забеляза Юлия.

— Трябва ти тяхната подкрепа, поне за момента — каза тя.

Той отчаяно вдигна очи.

— Това е висока цена, Юлия, повярвай ми. Баща ти отново беше избран за консул, а аз съм принуден да се подчинявам на волята на тези глупаци. Знаят, че имам нужда от тях, това е проблемът. — Въздъхна. — Поне ще имаш за компания семействата им. Ще оставя още една центурия да се грижи за сигурността ви. А сега ми обещай да се махнеш оттук, ако се появи някаква опасност. Ти си прекалено ценна за мен, за да те рискувам.

Тя отново го целуна.

— Обещавам.

Помпей с нежност разроши косата на сина си. После отново се разкрещя на прислугата. След малко вече беше излязъл и къщата се върна към обичайното си приспивно спокойствие.

— Бебе ли ще имаш? — попита я синът й с тънкото си гласче и я прегърна.

Юлия се усмихна. Как ли щеше да реагира Брут, когато му кажеше?

— Да, скъпи.

Очите й бяха студени. Беше направила избора си. Знанието, че Брут е готов да предаде Помпей, беше тежък товар от момента, в който той й се довери. Част от нея чувстваше болка за собственото й предателство, но между баща й и любовника й нямаше останала лоялност за Помпей.