Боговете на войната [bg]

— Помпей изпраща тези мъже под твое командване — каза Лабиен.

Брут — постара се да скрие удоволствието си — отвърна:

— Значи препоръките ти са били ценни. Много съм ти благодарен.

Лабиен като че ли леко се изчерви. Заговори предпазливо както винаги — знаеше, че ако изрази недоверието си гласно, ще предизвика дуел на честта, а едва ли бе възможно да го спечели:

— Това не е резултат от препоръките ми, както сигурно знаеш. Помпей има други съветници. Явно са му припомнили успехите ти с извънредните в Галия. След първата битка ще командваш тези мъже като мобилен отряд, който да запълва редиците както намериш за добре.

— След първата битка? — повтори Брут. Вече знаеше какво ще последва.

Лабиен извади изпод плаща си свитък с печата на Помпей, подаде му го и продължи с мрачно удовлетворение:

— В първата битка твоите хора ще стоят в първите редици срещу врага. Това са преките заповеди на Помпей.

Замълча; подбираше думите си както винаги предпазливо.

— Трябва да кажа, че Помпей се надява да оцелееш при първата атака, за да може да използва способностите ти докрай в следващите етапи на войната.

— Сигурен съм, че е казал точно това — хладно отвърна Брут.

Зачуди се дали съветът да се използват способностите му не идва от дома на Помпей. Юлия беше обещала да използва влиянието си, а нямаше никой друг, който да говори в негова полза. Помпей беше раздвоен между желанието да използва изключителните му способности на военачалник и постоянния страх, че е шпионин на врага. Влиянието на Юлия вероятно беше гласецът, който му беше необходим, за да спечели малко превъзходство.

Лабиен го наблюдаваше със смесени чувства. Военачалникът от Галия го объркваше. В обучението на гръцките легиони беше показал несравними умения. В същото време беше арогантен и поведението му граничеше с пряка обида. Също като Помпей, Лабиен не искаше да пилее възможностите на мъж с повече години истински боен опит от всеки военачалник в армията в Гърция. Такъв човек би бил жизненоважен срещу Цезар. Ако можеха да му се доверят…

— Няма да остана — каза Лабиен, сякаш някой му беше предложил. — Укрепленията още не са довършени и имам работа по тях.

По заповед на Помпей беше започнато изграждането на дълга преграда от стени и укрепления по хълмовете на мили около Дирахий. Това помагаше на стареца да се чувства сигурен, но Брут изобщо не одобряваше изграждането им: то съвсем ясно показваше, че Помпей изпитва прекалено голямо уважение към Юлий като командир и се готви за защитни позиции още преди врагът да е пристигнал. А това не вдъхваше кураж на хората. Напротив, Брут смяташе, че го отнема — щяха да знаят, че могат да се оттеглят на сигурно зад укрепленията.

— Да се надяваме, че няма да се стигне до това, Лабиен — каза той много по-учтиво, отколкото възнамеряваше. — Когато Цезар дойде, може пък да разбием силите му, вместо да се крием от тях.

Студените очи на Лабиен станаха по-твърди — не беше сигурен дали трябва да реагира на тази прикрита обида. Накрая сви рамене и каза: