![Боговете на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/4/bogovete-na-vojnata-bg-download.jpg)
Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би.
И махна на личната си охрана да се отдели и да тръгва към града. Останалите стояха безучастно до реката. Вятърът вееше.
Брут, доволен, че вече не му се налага да се преструва, отдаде чест на Лабиен — и забеляза облекчението му, когато му отговори със същото.
— Предай на Помпей, че ще се подчиня на заповедта му и че му благодаря за хората — каза Брут.
Лабиен кимна и яхна коня си. За момент изгледа Брут изпитателно, сякаш можеше да разпознае верността по очите му. После обърна коня и пое към града.
Галерите стигнаха пристанището и войниците на Юлий се изсипаха на брега.
В Орикон бяха разквартирувани хиляда легионери — трябваше да бъдат избити. Някои от тях успяха да запалят сигнални огньове и езиците на дима се издигнаха, за да предупредят страната. Юлий не позволи на мъжете си да проявяват милост, преди да завземат добри позиции. Хилядата легионери бяха посечени по улиците на Орикон.
Юлий знаеше, че е успял да се възползва от всички предимства на изненадващото нападение. Ако имаше повече хора, можеше да си подсигури по-голяма защитена област около пристанището. При сегашните условия беше хвърлил цялата си сила в града. Трябваше да се придвижва бързо, затова се дразнеше от всяко забавяне, докато разтоварваха тежкото оборудване от галерите. За момента достъпът откъм морето не беше опасен — никой не можеше да влезе в блокираното от корабите му пристанище. Когато и последният катапулт беше свален на брега, той заповяда да потопят корабите.
Още преди слънцето да достигне зенита, ветераните бяха готови да поемат на поход. Стълбове дим се издигаха от пристанищния град и замъгляваха чистия въздух, докато те чакаха в идеални редове и колони. Юлий ги погледна с гордост и махна на тръбачите…
Когато видяха първия легион на Помпей, градът отдавна бе останал далече зад тях. Ветераните от Галия изреваха войнствено, сред редиците им нямаше и следа от колебание. Юлий — не бе знаел как ще се чувстват, когато един римски легион се окаже техен враг — видя хищнически блясък в очите им. Да, вълците можеха да се разкъсат един друг въпреки общата кръв.
Който и да предвождаше петте хиляди мъже отсреща, явно добре разбираше, че ще бъде разбит от толкова превъзхождаща го сила, така че легионът промени посоката си и тръгна на север. Юлий се разсмя на глас при мисълта за ужаса в редиците на врага. Не го очакваха, а сега вече беше прекалено късно. Въодушевено плесна коня си по врата и огледа земята, която не беше виждал от десетилетия.
Всичко беше пусто през зимата — разкривените дървета бяха голи, кафявата трева беше полегнала по земята. Каменистата почва се беше превърнала в сухата пепел, която Юлий помнеше от битката с Митридат преди толкова много години. Дори въздухът миришеше по-различно, отколкото в Рим или Галия. Гърция беше сурова земя, в която животът се раждаше след старателни усилия. Но пък беше добро място за воюване. Докато оглеждаше пъстрите редици на легионите си, Юлий се замисли за Александър.
После мина пред смълчаните редици. Жребецът му пръхтеше. Един по един Юлий поздрави военачалниците си. Някои като Октавиан, Домиций, Кир и Регул познаваше от години. Други се бяха доказали в Галия и бяха повишени след предателството на Брут. Бяха добри мъже и доверието ги караше да летят. Струваше му се като сън, че са на гръцка земя. Тук можеше да пренебрегне всички сковаващи интриги на политиката в Рим. Знамената плющяха на зимния вятър — но вятърът не можеше да охлади удоволствието на Юлий най-после да е близо до своя враг.
Помпей имаше почти два пъти повече бойци, както и предимството да се бие на позната територия.
„Нека дойдат — помисли Юлий. — Нека опитат“.
Глава 12
Стиснал ръце зад гърба си, Помпей крачеше в храма, който беше превърнал в свой щаб. Всички мълчаха, беше тихо и стъпките на подкованите му с желязо сандали отекваха самотно между стените, сякаш отнякъде идваше могъщ, невидим враг.
— Значи той е тук — каза Помпей. — Въпреки уверенията на капитаните ми се е промъкнал през тях и ми е отнел Орикон. Удря по брега и среща само вяла съпротива! Как е възможно? Как?!
Спря пред Лабиен, който стоеше на входа на храма. Както винаги, лицето му беше безизразно, но все пак той търсеше начин как да успокои командира си.
— Имаше достатъчно причини да не го очакваме през зимата, господарю. Спечелил е преднина в тъмнината и е останал незабелязан от флотата, но земята е пуста.
Помпей му направи знак да продължи, а в очите му пламна интерес.
— Рискувал е много, за да стъпи на брега, господарю. Но до пролетта хората и животните му ще трябва да оцеляват само с онова, което е докарал. В най-добрия случай може би имат храна и зоб за две седмици. След това ще започнат да слабеят. Това решение вероятно е взето от отчаяние, господарю. И той ще съжалява за него.