Боговете на войната [bg]

— Значи ние ще сме тези, които ще умрат, когато ги открием — мрачно отговори Сенека.

Брут изсумтя.

— Понякога има моменти, в които съжалявам за липсата ти на опит, което впрочем е комплимент. Помпей ще заеме позиция наблизо и ще изпрати съгледвачи да проверят района. След като има Лабиен за съветник, няма да ни изпратят, преди да имаме широк и чист път, по който да минем. Бих заложил живота си, че Лабиен вече го е направил. — Разсмя се, като забеляза как настроението на Сенека видимо се подобри. — Нашите легиони не са влизали в яростни схватки от времето на Ханибал и неговите проклети слонове, Сенека. Ние се учим от грешките си, а всеки нов враг се изправя пред нас за първи път.

Усмивката на Сенека повехна.

— Не и Цезар. Той познава Помпей и знае как воюваме.

— Но не познава мен — рязко отвърна Брут. — Никога не ме е познавал. И ние ще го разбием, Сенека.

Видя, че младият мъж е стиснал юздите толкова силно, че кокалчетата му са побелели, и се зачуди дали е страхливец. Ако Рений беше тук, щеше да изкрещи нещо, за да подсили смелостта на младия офицер, но Брут не можеше да намери нужните думи.

Въздъхна.

— Ако искаш, при първия сблъсък мога да те изпратя назад. В това няма нищо срамно. Мога да ти заповядам да отнесеш съобщение на Помпей. — Позасмя се и продължи: — Нещо като: „Виж какво направи, стари глупако“. Какво ще кажеш?

Сенека не се разсмя, а погледна твърдо мъжа, който така уверено яздеше до него.

— Не, това са моите хора. Ще съм с тях.

Брут го потупа по рамото.

— За мен е удоволствие да служа с теб, Сенека. Спри да се притесняваш. Ще победим.