Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
КУ
КУ (Driopteria filix chazarica) - вид плод от Каспийско море. Даубманус отбелязва следното за този плод: "Хазарите отглеждат един вид плод, който не вирее никъде по света освен при тях. Обрасъл е с нещо, което прилича на рибешки люспи или люспи на шишарка, расте на много високо стъбло и плодовете по клоните изглеждат като рибите, които кръчмарите за-, качват за перките живи над входа в знак, че има рибя чорба. Понякога този плод издава глас като на чинка. На вкус е твърде студен и малко солен. Есенно време, понеже е съвсем лек и има костилка, която пулсира като сърце, падайки от клоните, известно време лети, размахвайки перки, като че плува през вълните на вятъра. Децата го ловят с прашки, а и ястребите понякога се лъжат и го отнасят в клюна си, помислили, че е риба. Оттук е хазарската пословица, която гласи: "Арабите ще ни изядат, мислейки като сокола, че сме риби, а ние сме ку." Думата ку - името на този плод, дяволът оставил единствено в паметта на хазарската принцеса ATexv, след като тя забравила своя език.
Понякога нощем се чува глас: "Ку-ку!" Принцеса Атех изрича тази единствена дума, която знае, и плаче, опитвайки се да си спомни своите забравени стихове."
М
МАСУДИ, ЮСУФ
МАСУДИ, ЮСУФ (средата на XVII век-25.1Х.1689) - прочут свирач на шаргия (леут), един от авторите на тази книга.
Източници: Известни сведения за Масуди е събрал Даубианус в своето издание, а те пък са взети от нотни ръкописи от XVII век. Според тези източници Масуди три пъти забравял своето име и три пъти си сменял занаята, но спомен за него са запазили онези, от които първо се е отрекъл - свирачите от Анадола. Леутарските школи в Измир и Кула били разсадници на легендите за Масуди през XVIII век и тези легенди са предавани заедно с неговата прочута пръстовка. Масуди запазил препис от една арабска версия на Хазарския речник, която допълвал собственоръчно, топейки перото си в етиопско кафе. Говорел с усилие, като че трябва да пикае, след като вече е пикал.
По произход Масуди е от анадолско семейство. Твърди се, че го е учила да свири жена, и то левачка, която наопаки настройвала инструмента. Сигурно е, че пръстовката, която през XVII и XVIII век са използвали анадолските леутари, е измислена от него. Според легендата имал особена дарба да прецени инструмента, преди да го чуе. При наличието на разстроен леут вкъщи чувствал някакво безпокойство, дори тежест. Своя инструмент настройвал и нагласявал според звездите. Знаел, че лявата ръка на свирача с течение на времето забравя своята работа, но дясната - никога. Твърде рано оставил музиката и във връзка с това е запазено едно предание.
Три нощи последователно сънувал, че умира по един член от семейството му. Най-напред баща му, после жена му, после брат му. А сетне на четвъртата нощ сънувал, че е умряла и втората му жена, с пъстрите очи, които при студ си сменяли окраската като цветята. Преди да ги склопи, нейните очи изглеждали като две зрънца жълто грозде, през което прозират семенцата. Лежала със свещ на пъпа и с косата й били вързали брадичката, за да не се смее. Пробудил се и повече никога в живота си не сънувал нито един сън. Бил ужасен. Той изобщо нямал втора жена. Отишъл при някакъв дервиш и го попитал какво мисли за съня му. Онзи отворил Книгата и му прочел:
- О, синко! Не говори за твоя сън на братята си! Защото ще направят заговор срещу теб.
Недоволен от този отговор, попитал за значението на съня единствената си жена, а тя му отговорила:
- Никому не продумвай за своя сън! Защото сънят ти ще се сбъдне на онзи, комуто го повериш, а не на теб.
Тогава Масуди решил да потърси някой ловец на сънища, някого, който би могъл да разтълкува съня му от собствен опит. Обяснили му, че ловците на сънища се намират рядко, по-рядко, отколкото преди, че по-голяма вероятност има да ги срещне, ако тръгне на Изток, а не на Запад, защото произходът и умението им произлизат от племето на хазарите което някога е живяло по склоновете на Кавказ, където расте черна трева.
Масуди си взел инструмента и тръгнал покрай морето на Изток. Мислел си: "Човека трябва да измамиш, преди да ти е казал добро утро, после е късно." Така с бързане започнал неговият лов на ловци на сънища. Една нощ го разбудил някакъв човек. Масуди видял пред себе си старец, чиято брада била бяла само по краищата, като гръб на таралеж. Дошлият попитал Масуди дали не е виждал в сънищата си жена с пъстри очи, с цвят на бяло вино.